Детската справедливост

Да изгради чувство за справедливост е добродетел и знак, че детето развива силен морален компас. Понякога обаче децата стават обсебени от справедливостта до нереална степен. Ако не бъде нормализирана, дълбоката ангажираност със справедливостта може да доведе до прекомерни реакции, спорове на детската площадка и други социални проблеми. В случай, че детето Ви е обсебено от справедливостта, ще трябва да работите за балансиране на неговите очаквания. Като същевременно оценявате силното чувство за справедливост.

“Това не е по моя вина. Не е честно!”. Колко пъти детето ви е казвало това, когато е разстроено? Трудно е да се реагира на това поведение като родител! Но е добре да знаем, че това е нормална реакция за децата и тийнейджърите от време на време. Децата имат по-силно изразено усещане за справедливост от възрастните. Опасността идва, когато детето Ви постоянно се фиксира към това чувство на несправедливост и започне да се чувства хронично като жертва. Когато това се случи, ще видите как започва да използва тази позиция (съзнателно или не), за да манипулира хората и да получи това, което иска. Децата затвърждават модели на поведение, които им носят желания резултат.

Как да помогнете на дете, което е фиксирано на тема справедливост?

1. Първо трябва да разберете, че децата възприемат справедливостта по различен начин в различните възрасти.

Различни части на мозъка са отговорни за обработката на ситуации, които са несправедливи към нас и ситуации, които са несправедливи към другите. Частта от мозъка, която разпознава несправедливостта, която пряко ни засяга (т.е. които получаваме по-малко от другите), се развива преди онази част от мозъка, която разпознава общата несправедливост (другите получават по-малко от нас). Това може да направи малкoто дете да изглеждат егоцентрично. То може да изпадне в истерия, ако получи по-малко шоколад от своя брат или сестра, например. Но да бъде напълно спокойно, когато другият получи по-малката част.

Децата от всички възрасти възприемат, че ресурсите трябва да се споделят по равно. Но малките деца се затрудняват все още да приложат тези знания на практика. Едва на7-8 години децата започват правилно да идентифицират общата несправедливост около себе си.

Малките деца имат по- слабо развито чувство за нюанси и това ги затруднява да разберат, че равенството и справедливостта не винаги са едно и също нещо. Вашето дете може да се фрустрира от факта, че получавате по-големи порции от него, докато по-големите знаят, че възрастните се нуждаят от повече храна, защото са физически по-големи. Това може да доведе до ирационални реакции, като на приемeр дете, изискващо повече храна, дори преди да успее да довърши това, което е в чинията му.

Наличието на мания за справедливост не означава, че малкото Ви детето е алчно или необичайно егоистично. То просто действа според на възрастта си. Заредете се с търпение и се съсредоточете се върху това да научите детето как да споделя и как да се редува с другите деца. Развиването на тези основни умения ще му помогне постепенно да се научи да вижда ситуациите от различни гледни точки. Можете също така да предоставите на детето си спокойни, прости обяснения защо съществуват определени неравенства. Например „Татко се нуждае от повече храна, защото е по-голям.“

2. Помогнете на детето си да види по-голямата картина.

Въпреки че децата развиват доста сложно чувство за справедливост, докато достигнат определена възраст, те все още могат понякога да се борят с перспективата. По-голямото ви дете може да възкликне: „Не е честно!“ когато на един от приятелите му е позволено да стои до по-късно от него, или му е позволено да се разхожда, въпреки че още не си е написало домашното.

В тези ситуации е полезно да се обясните защо спазването на конкретни правила ще даде справедливи резултати в дългосрочен план. Дори ако се усеща като несправедливо в краткосрочен план. Например, с течение на времето, ако е добре отпочинало и редовно пише домашните си, ще подобри успеха си. Това от своя страна ще доведе до повече възможности за добро образование и кариера. Следвайки правилата, детето Ви увеличава шансовете си получи справедливи награди.

Обясняването на по-голямата картина не винаги ще накара детето да иска да следва правилата, но ще разшири перспективата му. То ще разбере, че съществуват правила, които целят да му помогнат, а не да го накажат несправедливо.

3. Научете кога е време да планирате консултация с психолог.

Наличието на силно желание за справедливост е нормално за повечето малки деца (и обикновено няма от какво да се притеснявате). Когато една мания за справедливост се разшири в късното детство или стане екстремна, това може да е признак за по-дълбок проблем. Ако вашето десетгодишно дете все още изпада в истерия, когато получи по-малко от своите братя и сестри или връстници, или настоява да преброи и измери предметите, за да осигури равномерно разпределение, е добре да се консултирате с психолог.

В някои случаи ангажирането със справедливост може да се свърже с друго затруднение- като тревожност. Или е модел на поведение, който детето несъзнателно повтаря от средата, в която живее. По-рядко децата развиват силна нужда от справедливост в отговор на травмиращо събитие. Ако е загубило близък човек, например, детето може да се опита да се справи с основното си чувство за несправедливост, като се опитва да прави всичко останало справедливо. Независимо от това, което причинява загрижеността на детето ви за равенство, психолог може да идентифицира проблемите и да предложи ефективни стратегии за промяна на поведението.

4. Справедливост- Научете детето си да се справя по други начини с несправедливостта.

Някои деца – особено тези, които са силно чувствителни , надарени или имат СОП- много трудно се примиряват с несправедливостите, които виждат навсякъде в света около тях. Това може да ги накара да се чувстват разочаровани, безпомощни и дори депресивни. Ако възпитавате такова дете, може да се чувствате неспособни да се справите със ситуацията.

Вместо да очаквате детето Ви да приеме, че „животът не е честен“. опитайте се да му осигурите продуктивни начини да действа според желанието си за справедливост. Доброволчеството може да осигури отлична възможност за децата да изследват вроденото си чувство за справедливост, както и да помогне на приятели и съседи в нужда.

Работата с чувството за справедливост при детето постепенно трябва да се превърне в стабилен морал и полезни навици. Балансирането на желанията и очакванията на детето с подходящи социални умения и по-широка перспектива – често е всичко, което е необходимо, за да се трансформират ранните представи за равенство в страст за справедливост през целия живот. И това е черта, с която всеки родител може да се гордее, че наследникът му притежава.

Консултация с психолог

Консултация за родители