Гняв и агресия

Последните няколко години често срещаме форми на изразен гняв, както в реалния живот, така и онлайн. Но откъде идва този гняв и защо някои хора губят контрол и стигат до агресия пред нещо, което други приемат с безразличие?

Гневът е нормална емоция, която възниква в отговор на усещане за заплаха или несправедливост. Обикновено се свързва с враждебни мисли, физиологична възбуда, а често и с неадаптивно поведение . Той ни помага да се защитим и да отстояваме себе си. В много случаи действа като мотивация за справяне с трудности и постигане на промяна.

Епизод на гняв може да се разсее бързо и безвредно или да се превърне в убийствен, разрушителен гняв предизвикващ агресия. Между доброкачествените и злокачествените крайни точки в този спектър може да се открие кипящ, хроничен гняв, който да доминира в мисленето, чувствата и поведението на човека.

Какво е гневът? Защо понякога трябва да прегръщаме чувствата си на гняв?

Гневът възниква в резултат на емоции или мисли свързани със страх от нараняване, разочарование, ревност, объркване или притеснение, отхвърляне или безсилие. Независимо от причината,  няма нищо лошо в това да се чувствате ядосани. Важното е как човек се справя и изразява гневните чувства. Гневът, който не се управлява добре, може да окаже разрушително влияние върху взаимоотношенията с другите, а също и върху физическото и емоционалното здраве.

Гневните мисли могат да бъдат придружени от мускулно напрежение, главоболие или ускорен пулс. Словесният израз на гняв като  викове, спорове, псувни и сарказъм усложнява взаимодействието ни с останалите. Гневът може да бъде изразен и физически, като вдигнете заплашване с юмрук, хвърляне на предмети, чупене и блъскане. Понякога обаче гневът не се изразява външно, а остава като вътрешно напрежение, което може да се изрази телесно чрез психосоматични симптоми или заболяване.

Защо ни е нужен гневът? Защото понякога е много подходящо да се съсредоточите върху собствените си интереси. Ако съпругът Ви Ви изневерява, ако шефът Ви е груб и не Ви уважава, ако Ви откраднат документите т.н., би било проблемно да НЕ се ядосате. Това е важно нещо, което трябва да се отбележи, тъй като много хора се страхуват от гнева си, потискат го несъзнателно и в резултат на това страдат или другите се възползват от тях.

Гневът има адаптивна стойност в социалната среда. Той може да се превърне в проблем поради различни причини, но основната е когато прерасне в агресия.

Целта на работата с психолог е не да се неутрализира чувството на гняв, а по-скоро да не се стига до агресивно поведение. Терапевтите учат хората да разпознават гневните си емоции, да ги управляват ефективно и да разграничават адаптивните от неадаптивните форми на гняв. Основен фокус на терапията е управление и намаляване на разрушителната агресия.

Какво е агресия?

Агресията, за разлика от гнева, се отнася до умишлено поведение, което има за цел да навреди на друго лице. Често това отразява желание за господство и контрол. Тя може да се прояви чрез блъскане, удряне или дори осакатяване на друго лице. Среща се при брачно насилие, малтретиране на деца или възрастни хора, тормоз, използване на оръжия или престъпни дейности.

Докато гневът е чувство / емоция, агресията е поведението или предприетото действие, които са враждебни, разрушителни и / или насилствени. Това може да бъде физическо посегателство, хвърляне на предмети, имуществени щети, самонараняващо се поведение или словесни заплахи или обиди.

Много млади хора стават агресивни в отговор на реална или възприемана заплаха или това може да е научено поведение, което им помага да задоволят нуждите си.

Управлението и разбирането на трудни емоции, като гняв, е нещо, на което младите хора /деца и тийнейджъри/ все още се учат и всъщност това е основна част от тяхното развитие.

Какво стои зад чувствата на гняв?

Гневът често може да бъде начин, по който хората изразяват, че са:

• – Уплашени
• – Разочаровани или не са разбрани
• – Не са чути
• – Смутени или унижени
• – Преживяват несправедливост
• – Опитват се да контролират ситуация
• – Изпитват психическа болка
• -Физически неудобство като умора, глад или физическа болка

Основни критерии по които се оценява гнева са:

• – Колко лесно се стига до гняв
• – Колко често се случва
• – Колко интензивно се усеща
• – Колко трае
• – Доколко хората осъзнават, че се чувстват гневни и умението им да го изразяват
• – Адаптивни начини за справяне с гневните чувства

И все пак, когато е неконтролируем гневът се превръща във важен проблем сам по себе си. Той носи негативни последици в много аспекти на живота, като в семейството, на работното място, взаимодействието между родители и деца и поведение при шофиране. Гневът е свързан с междуличностни конфликти, негативни оценки от страна на другите, опасно шофиране, унищожаване на имущество, дезадаптация на работата, неподходящо поемане на риск, злополуки, злоупотреба с вещества и така наречените престъпления от страст.

Разяждащият, изтощителен и разрушителен гняв е особено привлекателна защита за тези, които живеят в това, което екзистенциалният психиатър Виктор Франкъл нарича „екзистенциален вакуум“ или „вътрешна празнота“, където животът е безсмислен и празен. Гневни думи и разрушителни действия често се използват в защитен опит да се запълни тази празнота.

Гневът също може да се използва за създаване на това, което Ерик Ериксон нарича „отрицателна идентичност“ – ако не можете да бъдете добри, поне можете да бъдете много лоши. Гневът е слизане от по-високо функционално състояние или защитна трансформация, която води до деградация на себе си и злоупотреба с другите. Ядосаните хора казват: „Изпуснах нервите си“ или „изгубих контрол“.

Как да се справим с гнева?

Гневът, който се усеща при общуване с непознати, възниква от преходни взаимодействия. Може никога повече да не видите служителя, шофьора или сервитьора. Ако се запитате колко важна е всъщност досадната ситуация, обикновено стигате до извода „нищо особено“. Най-много да пострадате от това, че сте платили малко повече за таксито или сервитьора се е забавил няколко минути. Разберете, че това са неприятни събития, а не катастрофа, и се опитайте да ги игнорирате. Прякото разрешаване на всички проблеми не е най-доброто решение. Понякога можете да се доверите на съпруг/а или близък, за да разрешите дребен проблем с продавач или шумно дете.

Гневът, който изпитвате при общуване с членове на семейството или приятели, на работа е различен поради продължаващите взаимодействия. За справяне с този вид гняв най-бързите и лесни за използване стратегии за самопомощ са избягване, напускане на ситуацията, релаксация, когнитивно преструктуриране и изразяване.

Базови техники

Релаксацията е чудесно средство за справяне с гнева, тъй като разгневените хора напрягат мускулите си и развиват главоболие и стомашни болки. Намерете удобен стол, който ще поддържа ръцете и краката и спокойно време. Поемете дълбоко въздух и се съсредоточете върху това да позволите на мускулите да се отпуснат доброволно. Мускулната релаксация се научава чрез практика. Дихателни техники и успокояваща  музика често помага.

Когнитивното преструктуриране се отнася до научаване как правилно да се анализират ситуациите, които ни изкарват от контрол. Гневният опит често се свързва с когнитивни изкривявания, като неправилна оценка за важността на събитието или за способността да се справим. Гневът е морална емоция и обикновено се свързва с ориентирани към справедливостта изисквания под формата на „трябва“. В допълнение, разгневените възрастни правят свръх генерализации относно значението на поведението, показвано от другите и те ограничават възможностите си с мислене „или / или“, като „Или той ми е приятел, или не.“ Научете се да виждате негативните ситуации като лоши, но и като възможности за развиване на умения за справяне и усвояване на ново поведение. Осъзнайте, че другите правят добри и лоши неща, а съществуват и различни гледни точки за всеки проблем.

Кога да потърсим помощ от психолог при гняв или агресия?

Известна степен на гняв ще бъде с нас през целия ни живот. И така, това е въпросът, който трябва да зададете: „Създава ли ми проблем гневът?“.  Когато гневът е лек, случва се рядко, разсейва се бързо и се изразява напористо (директно към проблемния човек, по не-обвинителен начин) и без агресия, тогава не е необходима професионална помощ. При такива обстоятелства гневът може да изпълни ролята на просто подчертаване на досадата Ви и може да доведе до разрешаване на проблема.

Ако обаче гневът ви е умерен до интензивен, преживява се често, достигате до точката, в която усещате силно недоволство и планирате да се справите с агресивни словесни и физически действия, тогава има причина за тревога. Вероятно сте изложени на риск от влошени отношения с околните, отразява се на здравето Ви и понякога носите последици, свързани с неподходящо изразяване на гняв.

За консултация психолог