Как да се справим с тревожността?
Какво ми казва тревожността?
Тревожността е често срещано усещане на отрицателно очакване както в ежедневието, така и в практиката на психолозите. Може да се опише като усещания за несигурност придружена от лесна възбудимост и напрегнато очакване за нещо неопределено. Тези усещания са породени от преживяването за заплаха, която не е конкретна и непосредствена генерирана от някакви стимули от средата.
Екзистенциално-ориентираните психотерапевти, вместо да разглеждат тревожността като деструктивно и заплашително чувство, го смятат за възможност за осъзнаване, промяна и израстване. Тревожността има за цел да привлече вниманието и да Ви стимулира да направите необходимите промени. Роло Мей прави следната аналогия: подобно на треската и температурата, тревожността показва, че в организма се води борба. Докато този процес продължава, можем да осъществим промяна. Човек е тревожен, защото има свободата да е креативен и да твори в ежедневието си- да изгражда собственото си Аз.
Нормална тревожност?
Тревожността в някои случаи може да бъде полезна, тя ни мобилизира с цел адаптация. Ние се нуждаем от нея. Тревожността ни активира и енергизира с цел по лесната ни адаптация към неблагоприятно променящата се вътрешна и външна среда. Без безпокойство не бихме могли да избегнем реални заплахи за нашето благосъстояние.
Още Киркегор твърди, че тревогата е нашия най-добър учител. В системата на Киркегор тревожността е необратимо свързана и с човешката свобода. Тъй като са свободни да избират, хората са отговорни и ако направят погрешни избори, могат да се провалят и да изпитват вина. Тревожността може да се сравни с пътищата пред нас, които не са ни познати, защото все още не сме ги извървели. Това обаче е „нормалната тревожност“, която всеки психолог ще разграничи от „невротичната тревожност“.
Тревожността като симптом
„Невротичната тревожност“ т. е. тревожност като симптом е по-скоро ограничаваща ни, ограбваща и нетворческа. Тя се определя като такава най-вече поради това, че нарушава личностното и социално функциониране на човек. Породена е от неуспеха на човек да се движи напред въпреки „нормалната тревожност“.
Животните не се тревожат, те се боят или се страхуват. Само хората изпитват тревога. Истинската причина за безпокойството е това, че човек е способен да си представи бъдеще. По тази причина ние изпитваме безпокойство от въображаеми заплахи, които могат или не могат да бъдат значими или реални. В известен смисъл умовете ни са се развили, за да бъдат особено внимателни при откриването на заплахи. В съвременния динамичен, бързо развиващ се свят, те са по-склонни да оценят нещата като заплахи, отколкото не. По този начин не пропускаме нищо, което може да ни навреди. Също така нашите умове нямат „бутон за изключване“. Това означава, че често тревожността се превръща в проблем, защото не ни дава полезна информация, а ни претоварва с постоянно напрежение.
Кога изпитваме тревожност?
Всички хора изпитват тревога, когато изпитват стресови събития, като например получаване на разстройваща медицинска диагноза, при публичното говорене, социалните събития, проблемите в отношенията, стресът на работата и финансовите притеснения също са често срещани причини, които карат хората да се чувстват тревожни. Понякога обаче житейските събития могат да предизвикат нарушения в личното и социалното функциониране на човека.
Каква е разликата между страх и тревожност?
Страхът, обикновено е насочен към конкретен външен обект или ситуация. Това от което се страхувате е в границите на възможното. Например, че няма да успеете на време, че ще се провалите на теста, ще се справите зле в работата си или ще Ви отхвърлят.
От друга страна, когато изпитвате тревожност, обикновено не можете да определите конкретна причина. Фокусът на това усещане е по-скоро вътрешен, отколкото външен. Преживява се като реакция на неясна, далечна, дори неустановена опасност. Може да се тревожите, че ще изгубите контрол или ще се случи нещо лошо.
Тревожността засяга цялата същност- физиологически може да включва ускорен пулс, напрегнатост, гадене, потене и др, на поведенческо ниво се изразява като неспособност за действие, а от психологична гледна точка боязън, безпокойство. В най-тежките форми се стига до това да Ви накара да се чувствате откъснати от себе си и да се страхувате, че ще умрете или полудявате.
Видове тревожност
Тревожността варира по форми и сила – от обикновено безпокойство, до пристъп на паника.
Има няколко основни вида тревожност:
- Спонтанна тревожност, а в по-тежките случаи паника със сърцебиене, задух, главоболие, дезориентация и ужас. Тя не е свързана с конкретна ситуация.
- Ситуационна е тревожност, която възниква сам в определена ситуация. Например асансьори, шофиране по магистрала и др. Когато води до отбягване на ситуацията се нарича фобийна.
- Предварителна тревожност- само мисълта за дадена ситуация може да породи тревожност.
- Пароксизмална и Генерализирана тревожност- Пароксизмалната тревожност, която се среща при паническите разстройства и обсесивно компулсивните разстройства протича като пристъпи с продължителност от 25-30мин до 2-3ч, които могат да са еднократни или да се повтарят няколко пъти през деня. Генерализираната тревожност е постоянна с известна флуктуация в интензивността в рамките на деня.
Посещение на психолог за тревожни разстройства
Въпреки че съществуват много видове тревожни разстройства, изследванията показват, че повечето се движат от подобни базови процеси. Хората с тревожни разстройства са склонни лесно да бъдат обхванати от емоциите си (често породени от автоматични мисли или вътрешни конфликти) и са склонни да имат особено негативни реакции към тези неприятни чувства и ситуации.
Обикновено клиентите се опитват да се справят с тези негативни реакции, като избягват ситуации или преживявания, които ги притесняват. За съжаление избягването може да даде обратен ефект и всъщност да подхрани безпокойството.
Психолозите са обучени да диагностицират тревожни разстройства и да учат своите клиенти на по-здравословни и по-ефективни начини за справяне. Научават ги кака да контролират нефункционални мисловни и поведенчески модели. Насърчават ги да подхождат към дейности и ситуации, които провокират безпокойство (като публично говорене или престой в затворено пространство), за да научат, че техните страшни резултати (като загуба на мисълта им или атака на паника) са малко вероятни.
Промени в начина на живот са важни в дългосрочен план, могат да се включат спорт и повече движение, дихателни и релаксиращи техники, както и да се използва медитация.
Защо да потърся помощ от психолог?
Тревожността над която сме изгубили контрол може да бъде преодоляна. Но не предприемем ли активни действия, тя ограничава живота и се превръща в хронична. Някои от най-ефективните методи за преодоляването и са свързани с промени в начина на живот поведение.
Изправянето пред тревожността е да погледнем на живота като приключение и да спрем да търсим защита зад въображаема сигурност. Тревожността е естествена страна на нашето съществуване, което е потопено в несигурност и свобода, отговорност и смисъл.
За повече информация се свържете с мен.