Нормална ли е скръбта от загубата на любим човек?

Скръбта е интензивна емоционална и физическа реакция, която изпитваме след смъртта на любим човек. Тя се характеризира не само с тъга, но и с дълбока душевна болка и копнеж да бъдем отново с този човек. Понякога има нюанси на чувство за вина и объркване, особено ако взаимоотношенията са били сложни.

Въпреки, че загубата на близък се счита за нормално човешко преживяване, интензивността на страданието е високо, а справянето отнема продължително време (понякога месеци, а дори и години) и носи риск от влошено психично състояние. В този труден период подкрепата от квалифициран психолог може да подпомогне и ускори процеса на адаптиране и справяне със скръбта и изграждането на нов живот. Защото преодоляване на  загубата на любим човек означава стабилизиране на себе си- емоционално, в мислите и делата. Колкото по-неочаквано или изпълнено с травматични спомени е това събитие, толкова по-нужна ни е подкрепа- от близки, приятели, средата, а защо не и психолог. Всички опити за отричане и потискане на скръбта костват много енергия и удължават процеса на възстановяване.

Смъртта и загубата на близък човек ни изправя лице в лице и с нашата преходност. Смъртта- това е една тема, която не само избягваме в разговорите си, но често и в мислите си. Страхът от смъртта е един от базовите и най-големи наши страхове. Не трябва да забравяме, че темата за смъртта обикновено не се държи в съзнанието, но тя винаги е там някъде в нашето несъзнавано. Често се проявява в симптоми като необяснима тревожност, панически атаки депресия или фобии.

Какви са етапите на скръб?

В своята книга „За смъртта и умирането“ Елизабет Кюблер-Рос определя 5  етапа през които хората обичайно преминават:

• Отричане– Първата реакция на лоша новина много често е „О, не!“. Това е несъзнателен процес, който служи за защита на нашата психика.
• Гняв/Пасивно агресивно поведение – Гневът е базова човешка емоция, свързанa с реакцията на автономната нервна система „Бий се или бягай“. Борбата не означава физическа саморазправа, това е и нашата мобилизация да се справяме с трудностите. Разбира се в дългосрочен план мобилизираният гняв ни нанася вреди и то не само на взаимоотношенията ни с околните, но и на здравето ни. Продължителното излагане на хормоните на стреса придружаващи гнева влияят на паметта, а също и отслабват имунната защита.
• Договаряне – Много често скърбящите хора търсят помощ и утеха от Висша сила. Започваме да приемаме, че ситуацията е сериозна и е извън човешките възможности да бъде променена. Връщаме се към спомени, наши грешки и слаби страни. Склонни сме да вярваме силно, че ако не бяхме допуснали определени грешки в миналото, нямаше да изпитваме толкова силно страдание и скръб.
• Депресия – Характеризира се с тъга, а често и загуба на способността за изпитване на удоволствие; безсъние ; намален интерес към хранене или грижите, които полагаме за себе си. Симптомите на скръб с течение на времето намаляват, въпреки че могат временно да се активират по време на годишнини или когато възникнат други напомняния за загубата. Докато негативните мисли като „животът е несправедлив“ и „Никога няма да преодолея това“ са част от нормалния процес на скърбене , важно е да им попречим да ръководят живота ни.
• Приемане– Когато стигнем до приемане, то това не означава, че вече не изпитваме болка или тъга. На този етап не се съпротивляваме срещу реалността, не се опитваме да променяме непроменимото. Това ни носи известно облекчение.

Не трябва да забравяме, че скръбта е силно индивидуализирана и непредсказуема.

Какво е да загубим любим човек?

Няма двама души на този свят, които да преживяват скръбта по един и същ начин. Нашите емоции и реакции зависят от множество фактори като такива свързани с личностови особености, обстоятелствата около смъртта, социалната подкрепа и светогледа. Може би един от най-трудните аспекти на скръбта е неизвестността. Хората не знаят какво да очакват, особено през първите няколко месеца. Възникват много въпроси дали това, което усещат и преживяват е нормално, дали ще се справят, а понякога под въздействие на интензивните емоции се питат и дали не „полудяват“. Част от грижата на психолога е да обучава скърбящите хора какво да очакват, за да възвърнат чувството си за контрол над своя живот и да улеснят адаптацията си.

Очакванията

Как мислим за живота и смъртта оказва влияние върху начина по който скърбим. Повечето от нас очакваме, че младите ще надживеят възрастните, че близките ни ще живеят дълго и здравословно. По същия начин когато наш близък диагностицират с нелечимо заболяване или загубим човек на когото държим, това разклаща нашите базови вярвания. Колкото по-дълбоко е несъответствието между това което очакваме и това, което се случва, толкова по-трудна е адаптацията.

Очакваме също и всеки следващ ден в процеса на скръбта да сме по-добре от предходния. Вярваме, че трябва да го преодолеем бързо и незабавно, да се върнем към нормалното. Обикновено не сме много склонни да проявим търпение. За съжаление това не е възстановяване от вирусно заболяване, при което предписаното лечение и възстановяването вървят по план.

Скръбта е естествен отговор на загубата на любим човек, тя преобръща живота ни и е индивидуален процес, който включва множество възходи и падения. Често преживяването на скръб се описва като един вълнообразен модел. При повечето хора интензивността и честотата с времето намаляват, въпреки че вълни от повишени емоции биха могли да възникнат във всеки един момент. Дори години след загубата, задействани от различен тригер могат да възникнат неочаквано- от музика, прилика на някой с починалия или предвидимо- на рожден ден, годишнина или празници. Важно е да знаем, че това е нормално и част от процеса на затихване на скръбта.

Как психолог може да помогне?

Целта е на терапията е да се постигне приемане и помиряване със загубата. Това се случва като си позволим в защитено пространство да изразим мислите и чувствата си. Получавайки насоки и подкрепа можем да осмислим загубата и изградим нов живот за себе си. Психологът може да предложи рамка за разбиране на случващото се, да помогне за преодоляване на бариери, които стоят на пътя на възстановяването и да насочи клиента към адаптивни стратегии са справяне.

Психологът J. W. Worden създава и сценичен модел за справяне със смъртта на любим човек. Той раздели процеса на опечаление на четири задачи:

• Да приемем реалността на загубата;
• Да преодолеем болката от скръбта;
• Да се приспособим към живота без починалия;
• Да поддържаме връзка с починалия, докато продължаваме живота си.

Възстановяване при скръб

Процесът на скърбене често включва много трудни и сложни емоции. И все пак радостта, удовлетвореността и хуморът не трябва да отсъстват през този труден период. Грижите за себе си, спортът, отдихът и социалната подкрепа могат да бъдат жизненоважни за възстановяването. Чувството на щастие от време на време не означава, че човек е забравил и не е в траур.

Справянето с загуба на любим процес обикновено е сложен процес. Може би едно от най-големите предизвикателства е приспособяване към новата реалност, в която човекът отсъства. Това често променя както ежедневието, така и плановете ни за бъдещето. В този процес имаме възможност за преосмисляне и промяна. Много хора постигат израстване и усещане за нова идентичност.

Логотерапия

Ако желаете да търсите подкрепа в своята скръб, свържете се с мен.

Често задавани въпроси