Карл Густав Юнг. Модел на психиката
Юнгианският модел на Психиката
Психологията днес е изключително популярна. Ако си задавате въпроси: Кой съм аз? Какво ми влияе? Защо изучаването на основните модели психологията днес е важно? Нужна ли ми е консултация с онлайн психолог? Можете да се запознаете с концепцията на Карл Юнг, едно от великите имена в психологията в настоящата статия.
Въведение
От древността, хората винаги са имали идеи за Висше Съществувание и за Другия Свят. Днес обаче все повече се опитваме да живеем в материалното, отхвърляйки подобни представи. Митологиите на древните племена и религиите са живо отношение към душевните процеси, които се случват отвъд съзнанието в мрака на бездната на душата. Тази психика, която индийската философия нарича „Висше съзнание“, според Карл Юнг съответства на онова, което Западът нарича „несъзнавано“. Загубата на връзката с тези сили води до съзнание без корени, което губи връзка с миналото и безпомощно е изложено на всякакви сугестии и става достъпно за психични епидемии, водещи до „морална катастрофа“.
Човекът в нашата цивилизация, според Юнг остава разгромен без вътрешен смисъл на живота си и без усещане, което го издига над печеленето и харченето. Тенденцията днес е да разчитаме най-вече на воля и рационализъм, това ни води до недоразвитата способност да откликваме на нуминозни[1] символи и идеи, което от своя страна ни излага на несъзнаваните влияния на психичния „подземен свят”. Свободни от инстинктите и суеверията (или поне така си мислим), губим духовни ценности.
Юнг описва една тенденция, която днес болезнено се задълбочава: научното разбиране расте, технологичната информационна свързаност също, а светът се дехуманизира. Човек губи връзка с природата, а загубил своята емоционална „несъзнавана идентичност” с природните явления се чувства все по-самотен и все по-откъснат.
Нашият интелект твори нов технологичен свят, който доминира над природата. Свикваме с технологиите, които превземат нашия живот до степен да сме зависими и безпомощни без тях. Същевременно научният гений на човека показва тревожна тенденция да измисля неща, които стават все по-опасни и ни заплашват с масово самоунищожение.
Юнг и кризата днес
Актуален остава въпросът, който постави Юнг преди век, дали природата няма да изпревари всички наши опити, като обърне срещу човека собствения му ум. Въпреки нашите опити за властване над природата, ние все още сме ù подвластни. Трябва да признаем, че не сме се научили да контролираме дори собствената си природа. Това, че животът ни е доминиран от богинята Разум според Юнг е нашата най-голяма слабост и нашата най-трагична илюзия.
Последните събития свързани с пандемията от COVID-19, природни катаклизми и множеството протести и сблъсъци по света ни убедиха, че е време промяната да започне. За съжаление ситуацията е сложна и е трудно да се определи какво точно трябва да се направи. Затова може би си струва да се запитаме каква е ролята на несъзнаваното и да проучим динамиката на процесите, които протичат в нашата психика. Осъзнавайки своето безсилие е време да насочим поглед навътре и да потърсим душевно равновесие.
Чрез своите трудове Юнг ни разкрива, че този процес на израстване може да стане само и единствено чрез отделния индивид, който ще преживее и осъществи тази промяна.
Как се случва промяната според Юнг
Юнг описа динамиката на този процес по следния начин: „Вярно е, че онзи, който погледне в огледалото на водата, ще види първо своя собствен образ. Който отива към себе си, рискува да се конфронтира със себе си. Огледалото не ласкае, то вярно показва това, което се оглежда в него, а именно лицето, което никога не показваме на света, защото го прикриваме с Персоната, маската на актьора. Но огледалото стои зад маската и показва истинското лице.
Тази конфронтация е първият тест за смелост по пътя към себе си. Тест, способен да изплаши повечето хора, защото срещата със себе си е едно от най-неприятните неща, което може да бъде избягвано дотогава, докато можем да проецираме навън всичко отрицателно. Но ако сме способни да видим собствената си сянка и да понесем това познание, тогава една малка част от проблема е решена: ние сме приели личното несъзнавано.“ (Юнг,К., последователи, Архетиповете и колективното несъзнавано, с. 27)
Несъзнаваното
Откритието на Юнг е, че несъзнавано е не само сбор от минали подпрагови и изтласкани съдържания, но съдържа и зародиши на бъдещи психични ситуации и идеи. Изучаването и интегрирането на индивидуалното и колективно несъзнавано и техния символизъм е важно днес. Това ще разшири нашето съзнание и не само ще даде отговори на много от проблемите на съвременното човечество, но и ще придаде по-дълбок смисъл на нашето съществуване.
Кризата, с която се сблъскваме като общество, е свързана с морални проблеми. Икономически ръстове, договори, закони или въоръжаване не могат да бъдат решения. Единствено морални и психологически средства могат да ни изградят психически имунитет срещу постоянно разрастващата се зараза.
Обвинявайки другите, ние не успяхме да постигнем по-добър живот. Много по-адекватно ще е да поемем отговорност за това което се случва, като първо трябва да се опитаме да стигнем до тъмната страна на нашата природа, а именно нашата сянка. Осъзнавайки онова което остава скрито под маската на рационализма и добрите намерения, можем да бъдем имунизирани към моралната и душевна инфекция на нашето време. Себеосъзнаването на отделния човек, връщането към основата на човешката същност, към нейната индивидуална и социална детерминираност е пътя към проглеждане и изцеление днес.
„Антрополозите често описват какво става в едно примитивно общество, когато неговите духовни ценности са изложени на влиянието на модерната цивилизация. Хората загубват смисъла на живота си, тяхната социална организация се разпада, а те самите потъват в морален упадък. Сега ние сме в същото състояние.“ (Юнг,К., Човекът и неговите символи, с. 104)
Трябва да признаем, че връзката с несъзнаваното се превърна в жизнено важен въпрос днес- въпрос даващ отговор на дилемата да бъдем или не духовно.
Историческите условия, политически и социални системи са реализации на колективното несъзнавано и в този смисъл най-голямата опасност на която сме изложени днес се оказва непредсказуемостта на психичните реакции.
Животът на Юнг
Детстство
Карл Густав Юнг е роден 1875г. в малкото швейцарско градче Кесвил. Баща му Пол Юнг е енорийски свещеник. Майка му е Емили Юнг е ексцентрична и депресивна жена, която прекарва голяма част от времето си в своята спалня, твърди, че духовете са я посещавали нощем. В своята автобиография Юнг описва майка си като грижовна денем, но зловеща нощем. Тя създава в него чувството, че е чужда, но същевременно толкова близка- все едно винаги я е познавал. По късно той осъзнава, че това е компонент на неговата анима и за него тази амбивалентна комбинация символизира жената изобщо.
Бащата на Карл Юнг е свещеник, а предците му по бащина и майчина линия също са упражнявали интелектуални дейности. Юнг има по-добра връзка с баща си. Той вярва, че това е спомогнало за неговите понякога патриархални нагласи към жените, но трябва да отчетем и факта, че тези нагласи са били общоприети във времето, в което живее.
Юнг старши записва своя шест годишен син да изучава латински и това слага началото на дългогодишния му интерес към езици и литература (включително и древна).
В юношеството си Карл е уединен младеж, неособено заинтересуван от училището, той не обича да се съревновава с другите деца. Живее в своя символен свят, изпълнен с ярки видения и сънища. Понякога използва здравословното си неразположение като извинение и на 10г. развива притеснителна склонност да припада, когато е под напрежение.
Юнг е привлечен от психиатрията, тъй като тази дисциплина включва в себе както биологичното, така и духовното. Учи медицина в Университета в Базел.
Професионално развитие
През 1903 Карл Юнг се жени за Емма Раушенбах и двамата имат пет деца. Той дълбоко обича семейството си и признава, че те му помагат да избегне пълното поглъщане от изискванията на творческия демон.
Дълги години е почитател на Фройд и когато успява да му се представи във Виена през 1907, Фройд отменя всичките си ангажименти за деня и двамата разговарят 13 часа. Шест години те си сътрудничат.
Юнг никога не приема изцяло идеите на Фройд. През 1912 г. той публикува „Символи и промени на либидото“, от която стават явни теоретичните различия между двамата. Впоследствие тяхното лично и професионално приятелство пропада. Юнг преминава през трудна и съществена психологическа трансформация, обострена от избухването на Първа световна война. Това е болезнен период на самоизследване за Карл Юнг, който слага началото на неговите теории за личността. Първите основополагащи резултати са издадени в разработката му за Психологическите типове(1920). Скоро след това работи върху колективното несъзнавано и връзката му със съзнаваното и същността на психичния път на развитие, който нарича „процеса на индивидуация“.
След войната Юнг пътува много и се посвещава в изучаване на психологията на другите култури, което дава тласък в развитието на неговата концепция за несъзнаваното. Посещава Северна Африка (1921), индианците пуебло в Аризона и Ню Мексико в Америка(1924/25г.), а през 1926 изучава Кения.
Юнг и източната философия
Не след дълго се обръща към религиозната и философска символика на Изтока, с което обогатява и доразвива концепциите си. Признание и подкрепа среща в лицето на Вилхелм Райх- директор на Китайския институт и преводач и адаптатор на много значими китайски произведение. През 1937 е поканен в Индия, където е отличен с няколко научни степени и титли.
Юнг наблюдава много базови прилики между различните култури. Търси отговор на въпроса как би могло да възникнат толкова значими културни сходства в отделни и далечни земи. Това според Юнг доказва идеята за колективното несъзнавано.
Юнг разработва концепциите за екстровертната и интровертната личност, архетипите и колективното несъзнавано. Работата му оказва влияние в психиатрията и в изучаването на религията, литературата и свързаните с нея области.
Широко използваните днес термини като „екстроверт“, „интроверт” и „архетип” са понятия на Юнг. Но най-големият му принос е неговата теория за несъзнаваното. Той го описва не само (подобно на Фройд) като извор на потиснати желания, а един свят, който е точно толкова витална и реална част от живота на индивида, колкото съзнаващият, „мислещ” свят на Аза, но безкрайно по-широк и по-богат.
Юнг не просто се занимава с широк спектър от идеи, но постига и изключително широко виждане за сложността на човешката психика. Той издава повече от 120 по-големи или по-малки произведения.
Днес психолозите изучават концепции от йога и будизъм, които са на хиляди години, но Карл Юнг заслужава признание, че слага начало на този нов интегративен подход в съвременния свят на психотерапията.
Въведение в Теория за психичната енергия на Карл Юнг като градация на идеите на Фройд
За да разграничи своя подход от „психоанализата“ на Фройд, Юнг избира името „аналитична психология“.
Подобно на Фройд, Карл Юнг разглежда психиката като съставена от множество отделни, но взаимодействащи системи. Трите основни за него са Аз (Егото), личното несъзнавано и колективното несъзнавано.
Според Юнг Азът представлява съзнателния ум, тъй като съдържа мислите, спомените и емоциите, които човек осъзнава и до голяма степен Азът е отговорен за чувствата за идентичност и приемственост.
Важен елемент от концепцията на Юнг за психиката и либидото се намира в природата на противоположностите. Както цялата природа е съставена от противоположности, така и нашата психика. Карл Юнг вярва в динамично взаимодействие между съзнателния и несъзнателния ум. Тази вътрешна психическа сфера е способна да повлияе на мозъка и неговите функции и следователно може да повлияе на възприемането на човек на външната реалност.
Подобно на Фройд, Юнг подчертава важността на несъзнаваното във връзка с личността. Юнг обаче приема, че несъзнателното се състои от два слоя. Първият слой, нарича лично несъзнавано и съдържа временно забравена информация и репресирани спомени (това, което Фройд нарича несъзнавано). Юнг очертава важна характеристика на личното несъзнавано, наречени комплекси. Комплексът е съвкупност от мисли, чувства, нагласи и спомени, които се фокусират върху една концепция.
Въпреки това, най-важната разлика между Карл Юнг и Фройд е представата на Юнг за колективното несъзнавано. Това е ниво на несъзнавано, споделено с други представители на човешкия вид, включващо латентни спомени от нашите предшественици и еволюционно минало. Формата на света, в който човек се ражда, вече е вродена в него, като виртуален образ.
Разлика между Юнг и Фройд
Юнг вярва, че символите от различни култури често са много сходни, защото са възникнали от архетиповете, споделяни от цялата човешка раса и част от нашето колективно несъзнавано.
Според Юнг, човешкият ум има вродени характеристики, които са като „отпечатани“ върху него в резултат на еволюцията. Тези универсални предразположения произхождат от миналото на предците ни. Нашето примитивно минало се превръща в основа на човешката психика, насочва и влияе върху настоящото поведение. Той идентифицира голям брой архетипове (но обръща специално внимание на четири основни Сянката, Анимата/Анимусът, Персоната, Цялостната личност)
Архетипи
Архетиповете са несъзнавани образи на самите инстинкти или по-точно, те оформят базовия модел на инстинктивното поведение. Те са генетично заложени и се проявяват по време на сънища, по време на екстатични състояния и творческа дейност.
Архетипът е ясно изразен, точно определен порядък с архаичен характер, както по форма, така и по смисъл, Той съдържа митологични мотиви.
Основните архетипове са:
- Сянка-та – обратното на Аза, често притежава качества, с които егото не се идентифицира, но личността притежава
- Анима – женското начало на човешката душа (също “душа”) или Анимус – мъжкото начало (“дух”)
- Персона-та – маската, предпазваща Аза от заобикалящата враждебна природа
- Цялостна личност – регулаторният център на душата и осъществител на личността;
Индивидуацията е свързана с извеждане на части от несъзнаваното и интегрирането им към съзнанието.
Според Карл Юнг човешката душа не е нито психиатричен, нито физиологичин или биологичен проблем- а психологически. Не трябва да се идентифицира с мозъка, хормоните или инстинктите, а трябва да се разглежда като феномен сам по себе си. Той обогатява идеята си за колективно несъзнавано с мъдростта на източните философи.
Юнг счита, че психологията ще открие истината само когато успее да приеме както източната, така и западната, както научната, така и духовната перспектива на психиката.
Основни понятия и концепции
Психика– Обединява всички психологически процеси съзнавани и несъзнавани. „Под психика Юнг разбира не само онова, което по принцип наричаме “душа“, а съвкупност от всички психични процеси, както съзнаваните, така и несъзнаваните. Т. е. нещо по-обхватно, по-широко от душата, която за него представлява само един определен „отграничен комплекс от функции“.
Психиката се състои от допълващи се, но противоположни по свойствата си сфери- съзнание и т. нар. несъзнавано. Нашият Аз участва и в двете области. Те не само взаимно се допълват, но се отнасят една към друга и компенсаторно. Тоест разделителната линия, която се разполовява от нашето Аз, може да се измества и в двете посоки.
Ако съпоставим тези две сфери ще видим, че нашето съзнание е много по-малка част от нашата психика. То плува като малък остров в необозримото, на практика обхващащо целия свят поле на несъзнаваното.
Начинът по който се проявява психиката, е чрез сложното взаимодействие между много фактори като възраст, наследственост, психологически тип и нагласа, и степен на съзнаван контрол върху инстинктите.
„Психичните процеси…действат като везни, в които се „плъзга“ съзнанието. В даден момент то се намира близо да инстинкта и изпада под неговото влияние; в друг момент се плъзга на другия край, където доминира духът, и дори асимилира най-противоположните му инстинктивни процеси“ (Шарп, д. К. Г. Юнг Лексикон, с. 171)
Съзнание
- Съзнание– „Когато някой разсъждава върху това, какво всъщност представлява съзнанието, той е дълбоко впечатлен от крайно удивителния факт, че нещо, което се случва във външния космос, успоредно с това създава вътрешен образ, че, така да се каже, се случва и вътре, тоест: става съзнавано.“ (Юнг, К. Автобиография, с. 571)
Според виждането на Юнг за психиката индивидуалното съзнание не се създава само, а е структура, основана и произлизаща от несъзнаваното. В детството започва постепенно да се събужда, като не само се влияе от несъзнаваното, но и произлиза от него под форма на спонтанни идеи или проблясъци на мисълта.
Азът
- Аз- Централният комплекс в полето на съзнанието. Състои се от унаследена предразположеност (характерови предпоставки), отчасти от несъзнавано придобити впечатления и свързаните с тях явления. Азът познава само себе си, а не несъзнаваното и неговите комплекси.
Юнг нарича Аза „субекта на съзнанието“. Целият ни опит трябва да премине през нашия Аз, за да може изобщо да бъде възприет.
Азът на човека е комплекс- психично ядро от чувствено оцветени идеи, свързано с чувството за идентичност: „Той се събужда от дълбините всяка сутрин и отразява за нас външния свят във вътрешни образи“ (Франц, М., К. Г. Юнг: неговият мит в наше време, с. 69) Като център на личността Азът съдържа всички съзнавани лични действия и волеви постижения в адаптацията.
Четирите форми на психична активност
Проучвайки как индивидът се адаптира, Карл Юнг обособява четири форми на психична активност. Той описва своите четири психологически функции по следния начин:
- Усещането е психологическа функция, която възприема непосредствената реалност физически чрез сетивата; ирационално сетивно възприемане на реалността- не само външна, но и вътрешна;
- Мислене– рационално или свързано с разума опознаване посредством логиката и реда в природата; То е психичен процес на тълкуване на това, което е възприето; Мисленето може да бъде активно (интелект) и пасивно мислене (интелектуална интуиция);
- Чувство– рационално установяване на нивата на оценка т. е това е приятно или по-важно; Функцията чувство е основа на реакцията „борба или бягство“.
- Интуиция– ирационално във вид на перцепция през несъзнаваното: “В интуицията едно съдържание се представя цяло и завършено, без да можем да обясним или да открием как се е появило то. Интуицията е вид инстинктивно долавяне, независимо от съдържанията…“ (Шарп, д. К. Г. Юнг Лексикон, с. 83)
Какво представляват функциите мислене, чувсто, усещане и интуиция?
Четирите функции показват ориентацията на Аза в хаоса на явленията: „Усещането (т. е. сетивното възприятие) ни казва, че нещо съществува; мисленето ни казва какво е то; чувството ни казва дали то е приятно или не; интуицията ни казва откъде идва и къде отива“ (Франц, М., К. Г. Юнг: неговият мит в нашето време, с. 70)
Всеки човек в процеса на развитието си култивира и диференцира една функция повече от другите, на която разчита за своето адаптиране, Юнг я нарича „първична функция“. В много случаи се развива втора и третата(както е показано на фигура 2), но четвъртата почти винаги остава в несъзнаваното, а Юнг я дефинира като „нисша функция“ или „малоценна функция“. При навлизане в съзнанието четвъртата функция носи несъзнавани съдържания и води до конфронтация, като дава възможност за синтез между съзнавани и несъзнавани съдържания.
Ако всичките четири функции биха могли да се издигнат до съзнанието (целият кръг да е бял), то това би означавало, че човекът е станал съвършен, което на практика не е възможно.
В този модел четирите функционални типа са представени в чиста форма теоретично, но в реалния живот рядко се срещат така. Най-често типовете са смесени между съседните като интуитивно спекулативно мислене (мислене и интуиция), интуитивно чувство, усещащо чувство, емпирично мислене.
Интровертност и Екстровертност
Видът на психологическата ориентация е друга характеристика на нашето Аз-съзнание. Тя определят склонността към определена реакция спрямо обектите на външния и вътрешния свят, определя как се трупа субективния опит и от друга страна как несъзнаваното компенсира.
- Интровертност– движението на енергията е насочено към вътрешния свят: “Оттеглянето в себе си не е отказ от света, а търсене на спокойствие, където човек сам може да допринесе за живота на общност.“ (Шарп, д. К. Г. Юнг Лексикон, с. 82)
- Екстровертност– начин на психологическа ориентация при движение на енергията към външния свят.
Според Карл Юнг интроверсията и екстроверсията присъстват във всеки човек, но единият обикновено доминира. Когато първа мотивираща сила за преценки, възприятия и действия са външните фактори имаме екстровертна нагласа.
Тази диференцираност на нашето Аз-съзнание се определя толкова рано в нашия живот, че Юнг я възприема за вродена.
Несъзнаваното
- Несъзнавано са всички психични феномени или процеси, които не са съзнавани, т. е. не са свързани с Аза по някакъв възприемаем начин. То е „извор на инстинктивните сили на психиката и на формите или категориите, които ги управляват, а именно архетиповете.“ ((Шарп, д. К. Г. Юнг Лексикон, с. 127)
Автономността на несъзнаваното е свързана с емоциите- инстинктивни, неосъзнати реакции, които нарушават реда на съзнанието или елементарни изблици във вид на афект. От една страна ни връща към праисторически инстинктивен свят, но от друга инстинктивно предопределя бъдещето ни. Съзнанието произхожда от по-старата структура на несъзнаваното, но от друга страна и съдържания на съзнанието могат преминават в несъзнаваното във вид на изтласкване.
Фигура 3 Динамика на психичния свят
Теоретично тази граница на съзнание-несъзнавано не може да бъде поставена, тъй като съзнанието е способно на неопределено разширяване.
Несъзнаваните процеси са компенсаторно свързани със съзнанието. Съзнавано и несъзнавано не са задължително в противоречие, а по-скоро се допълват взаимно в едно цяло т. е. в цялостната личност. Следователно цялостната личност от своя страна е висшестояща спрямо съзнавания Аз и пълното осъзнаване на цялостната личност не е възможно.
Чрез несъзнаваните процеси компенсиращи съзнавания Аз се постига саморегулиране на психиката.
Общият аспект на несъзнаваните явления е хаотичен, ирационален, но полезен по силата на компенсаторната си функция и се проявява чрез сънища, фантазии, видения, емоции, творчество и др.
От своя страна несъзнаваното се състои от два слоя: лично несъзнавано и колективно несъзнавано.
Фигура 4 Колективно и лично несъзнавано
Лично несъзнавано
Лично несъзнавано– „съдържа изгубени спомени, мъчителни идеи, които са потиснати (целенасочено забравени), подпрагови (сублиминарни) възприятия, които не са достатъчно силни, за да стигнат до съзнанието, и накрая, съдържания, които още не са узрели за съзнанието“. (Шарп, д. К. Г. Юнг Лексикон, с. 107). Личното несъзнавано са главно емоционално оцветени комплекси и може да се определи като личната страна на психичния живот.
Комплекс– отцепени психични фрагменти, които са несъвместими „образ на определена психична ситуация, емоционално силно подчертана и несъвместима с обичайната нагласа (Шарп, д. К. Г. Юнг Лексикон, с. 92).
Комплексите са емоционално оцветени идеи, които с времето се групират около архетип напр. „майка“ или „баща“. Те се относително автономни и съпроводени от афект. Източник на комплексите е така наречената в психологията травма т. е. емоционален шок, който е „капсулован“ или отцепен от психиката.
Комплексите се намесват в намеренията на волята, пречат на съзнанието и водят до объркване в паметта и блокажи в асоциациите.
Комплексите могат да бъдат малоценностни като бащин комплекс, майчин комплекс, комплекс за превъзходство, комплекс за отхвърленост, комплекс на Нарцис (нарцисизъм), мегаломания, комплекс на Каин и др.
Но комплексите са и положителни центрове или „възлови точки на психичния живот“ и според Карл Юнг е твърде вероятно цялата ни личност да е построена от такива градивни единици.
Комплексите според Юнг са нещо необходимо и съществуването им обикновено показва, че има нещо неасимилирано, несъвместимо, което може да е пречка за израстване. Целта на анализата не е пълното освобождаване (това е невъзможно), а да се намали негативните последствия чрез разбиране на ролята, която играе в нашето поведение и реакции.
Колективно несъзнавано
Колективно несъзнавано– съдържа цялото духовно наследство от еволюцията на човечеството, което се ражда отново в мозъчната структура на всеки човек. Състои се от митологични мотиви и примордиални образи[2]. Фактически цялата митология може да бъде приета като вид проекция на колективното несъзнавано.
Колкото повече се осъзнават съдържания на личното несъзнавано, толкова повече се разкрива богатият пласт на колективното несъзнавано. Това води до разширяване на личността: „Това разширено съзнание вече не е този сензитивен, егоистичен сбор от лични желания, страхове, надежди и амбиции, които винаги трябва да бъдат компенсирани или коригирани от несъзнавани контратенденции; вместо това е функция на връзка с обективния свят и води индивида в едно абсолютно, свързващо и неразкъсваемо единство с широкия свят.“ (Шарп, д. К. Г. Юнг Лексикон, с. 91)
Съвкупността от архетиповете образува същинското съдържание на колективното несъзнавано т. е. те съответстват на „възможностите за основни преживявания“ или опита на прадедите ни.
Архетипове
Архетипове– В изследването на митовете се наричат „мотиви“, а в психологията са наричани още „елементарни“ или „първични мисли“. Те указват наличието на определени форми в психиката, които присъстват или са разпространени навсякъде. „Не става въпрос за унаследени идеи, а за унаследени възможности за идеи. И те не са индивидуални постижения, а общи за всички, както се вижда от тяхната универсална природа.“ (Шарп, д. К. Г. Юнг Лексикон, с. 39).
„По същество архетипът е несъзнавано съдържание, което се променя при осъзнаване и възприемане и се оцветява от индивидуалното съзнание, в което се случи да се прояви“(Юнг, К., Архетиповете и колективното несъзнавано, с.15).
Великите идеи на човечеството са формирани на база тези първообрази или както Карл Юнг ги нарича архетипове. Характерно за тях е, че те силно ни въздействат емоционално- те ни впечатляват, влияят и омагьосват. Освен онези най-красиви и велики идеи по силата на регулиращата функция на противоположностите, те съдържат и най-грозно и негативно, на което хората са способни. Чрез архетипа се възпроизвеждат едни същи митични представи, типични преживявания, които винаги въздействат разтърсващо, очароващо, нуминозно и променят субекта.
Тъй като архетиповете са психични факти на несъзнаваното в много случаи се появяват в нашия живот като проекции върху хора от нашия живот във вид на подценяване, надценяване, а дори и обожествяване. От тях произтичат съвременните митове като фантастични слухове, предразсъдъци и конспиративни теории.
Проекцията
Проекцията е несъзнаван и автоматичен процес при който несъзнавано за субекта съдържание се пренася върху външен обект( възприема се сякаш принадлежат на този обект). Според Юнг винаги когато изпитваме прекомерна емоционална ангажираност, независимо дали е свързана с любов или омраза на дъното стои проекция. Проекцията се прекратява в момента, в който бъде осъзната.
Неврозата според Юнг е знак, че в нашето несъзнавано е събрало огромно количество енергия, като заряд, който може да избухне. Тази „заприщвана психична енергия“ прелива към вегетативната нервна система и може да предизвика разстройства на червата и стомаха, смущения в сърдечния ритъм или води до свръхценностови идеи, които обсебват Аза.
Проекциите, които се правят по време на терапията и превръщането на терапевта в предмет на конфликта или анализата на сънищата, които символно изразяват несъзнавани процеси служат като средство са анализиране и интегриране на несъзнавани съдържания. Това води до разширяване обема на личността чрез самопознание.
Юнг предупреждава, че работата с несъзнаваното не е безопасна и е важно да бъдем предпазливи, защото има риск от отключване на латентна(скрита) психоза. Други рискове от разширяване на съзнанието чрез асимилация на несъзнаваното са повишено самочувствие или потискане от мащаба на познанието. Човешката природа се състои от взаимодействащи противоположности, заедно с познанията и светлината, се асимилират и много сенки, което прави самоосъзнаването мъчителен процес.
Анализата прави личното несъзнавано- осъзнато и индивидът разбира за себе си неща, които често преди това е открил за другите (по пътя на проекцията), но не и за себе си. Този процес прави личността по-колективна, защото както казва Карл Юнг човек открива, че „Всеки има в себе си нещо от престъпника, от гения и от светеца“ (Юнг, К., Две студии по аналитична психология, с.141). Така чрез анализата образът ни става реален интегриращ в себе си двойките противоположности добро и зло, красиво и грозно т. е. откриваме своята индивидуалност.
Основни архетипове на личността
Персона
- Персона – При този архетип Юнг прави аналогия с маската, която е носел актьорът и която е характеризирала изпълняваната роля т. е. Персоната според него показва каква роля играе човекът в обществото.
„Персоната … е онази система на приспособяване или оня маниер, с който контактуваме със света.„ (Юнг, К. Автобиография, с. 569) Тя не е нещо действително, а онова, за което се представя индивида пред социалната общност- име, титла, служба и т. н. Много често се идентифицираме с ролята си т. е. Азовото съзнание с Персоната, например професор със своя учебник или тенор със своя глас.
Целта на анализата е осъзнаване на собствените действителни възможности т. е, цялостна личност, чрез вкарване на несъзнаваното в съзнанието едновременно с елементите на индивидуалността.
Юнг определя персоната като „маска на колективната психика, която симулира индивидуалност, която кара другите и нас самите да вярваме, че човек е индивидуален, докато все пак става въпрос за играна роля, в която говори колективната психика“(Юнг, К. Две студии по аналитична психология, с. 149)
Сянка
- Сянка– сянката е “нещото, което човек не желае да бъде”. Това са скрити или несъзнавани аспекти на човека, които Азът или е потиснал, или никога не е възприел. Сянката е морален проблем и реализацията на сянката се потиска от пресоната. Идентифицирайки се с една светла персона, то сянката ни е тъмна- тъй като те също са в компенсаторна връзка. Конфликт между сянката и персоната води до невроза.
Сябката е нисша и примитвна, неадаптирана и несръчна, но не изцяло лоша. Тя съдържа детски или примитивни качества (нормални инстинкти, реалистична прозорливост и творчески импулси). Когато човек се опита да види сянката си т. е. да приеме съществуването на тъмните аспекти на личността си, той осъзнава качества и импулси, които отрича в себе си, но забелязва в другите като егоизъм, нереални фантазии, безгрижие, страхливост, алчност, материализъм и др. В редки случаи хора избрали да живеят с лошата страна на своята природа, сянката се явява потиснатата добра страна.
Човек общува със сянката си по четири начина: отказ, проекция, интеграция и/или преобразуване. При работа върху собствената сянка е нужна голяма доза смелост, тъй като осъзнаването и означава да се признаят за действително съществуващи тъмните страни на личността. Това е процес, който винаги е свързан със силна съпротива на съзнателно ниво и би могъл да се осъществи пълноценно едва тогава, когато личността е готова за това. Да се приеме сянката означава да се спре нейната компулсивна схватка.
Юнг различава лична и архетипова сянка т. е при работа със сянката човек разпознава от една страна относителното зло в себе си, а от друга се сблъсква в абсолютното зло, което е заложено в природата. Символично сянката е обикновено представена със змията (Райската градина), дракони, чудовища и демони, които често пазят входа към езеро с вода, което е колективното несъзнавано.
Анима и Анимус
- Анима/Анимус– Женското проявление в мъжа се нарича негова Анима, а мъжкото проявление в жената – Анимус. Важен аспект на процеса на индивидуализация е постигането на съзнателно приемане на атрибутите, произтичащи от анима/анимус.
Анимус е “архетипа на смисъла”, също както Анимата е “архетипът на самия живот”. Естествена функция на анима/анимус е да са пласт между индивида и колективното несъзнавано, точно както персоната е един слой между Аз-съзнанието и външния свят. Анима и анимус би трябвало да функционират като врата към колективното несъзнавано.
Анима, Анимус и проекция
Анимата е вътрешна женска страна на един мъж т. е тя е персонификация на всички женски психологически тенденции в мъжката психика, като неясни чувства, настроения, способност за любов, усещане за природата и др., но най-вече връзка с несъзнаваното.
Първично се идентифицира с майката, а по късно не само се преживява в другите жени, но и има активно влияние върху мъжкия живот.
Юнг смята, че ако майката има негативно влияние върху сина си, то неговата анима ще се проявява в раздразнителност, потиснато настроение, несигурност, неяснота и т. н.
Ако преживяването на мъжа с неговата майка е положително, то това може да засегне анимата и той да стане женствен или потискан от жените или неспособен да се справи с живота.
Описаните качества могат да бъдат проецирани като качества в определена жена, което обикновено става във вид на внезапна, безнадеждна любов: „…анимата е спонтанно подаване на емоции с последващо влияние, респективно дисоциация на ума. („Тя му завъртя главата.“)“ (Юнг, К. Автобиография, с. 562) Ако мъжът успее да преодолее негативните атаки на своята анима, то той ще засили своята мъжественост.
Като една вътрешна личност, анимата допълва компенсаторно персоната. Анимата може да бъде водач на мъжа към вътрешния му свят, когато се изразява чрез рисуване, писане, танци, скулптуриране или друго изкуство.
Анимус
Анимус е вътрешната мъжка страна на жената. Но анимусът не се явява толкова под формата на еротични фантазии или настроение (както е Анимата при мъжа), а по-скоро приема формата на „свято“, „истинско“ убеждение: „В своята първична „несъзнавана“ форма е съставен от спонтанни, непреднамерени мнения, които упражняват мощно влияние върху емоционалния живот на жената“ (Юнг, К. Автобиография, с. 561) Проявява се негативно във фикс идеи и несъзнавани „a priori[3]” твърдения, които се възприемат като абсолютната истина. Това е причината анимусът да се проецира с предпочитание върху духовни авторитети или други „герои“.
Докато задачата на мъжа по пътя към асимилиране на анимата включва откриване на истинските чувства, то при жената разкрива своята анимус чрез постоянно подлагане на съмнение на своите идеи и мнения.
Трансцедентност според Карл Юнг
Трнасцендентност (трансцендентна функция)– Психична функция, която възниква от напрежението между съзнание и несъзнавано и поддържа тяхното единство. По същество трансцендентната функция е аспект на саморегулация на психиката. Символно се преживява като нова нагласа към себе си и към живота.
Цялостна личност
- Цялостна личност (Self) е архетипът на цялостност- пълния потенциал на човека и регулиращият център на психиката. Това според Карл Юнг в централният архетип или подреждащият архетип. Обхваща всички психични феномени в човека и изразява единството на личността като цяло. Символизира се с кръг, квадрат, дете, мандала и др. „Ако индивидът се е борил достатъчно сериозно и достатъчно дълго с проблема за анимата (или анимуса), така че вече не е частично идентифициран с тях, несъзнаваното отново променя своя доминантен характер и се появява в нова символна форма, представяйки цялостната личност, най-вътрешното ядро на психиката.“(Юнг, К, Човекът и неговите символи, с. 231)
Цялостната личност е не само центърът, но също и целият кръг, който включва и съзнаваното и несъзнаваното. Тя е центърът на тази тоталност също, както Азът е центъра на съзнаващия ум. В живота цялостната личност изисква да бъде опозната, интегрирана и реализирана.
Цялостната личност координира и уравновесява напрежението между противоположностите. Посредством нея се конфронтираме с полярността добро и зло, човешко и божествено. „…Цялостната личност е и целта на живота, защото тя е най-пълният израз на съдбовната комбинация, която се нарича индивид…“ (Юнг, К., Автобиография, с. 573)
Индивидуация
Карл Юнг стига до едно важно прозрение, което днес е широко подкрепяно, а именно, че няма психично, а дори и психосоматично лечение без дълбока промяна на нагласата.
Индивидуацията е процес, който води до превръщане в собствената цялостна личност т. е. да станеш цялостен или цялостно себеосъществяване, цялостна реализация. Чрез нея се постига по-пълно изпълнение на колективните предназначения на човека.
Процесът на индивидуация е „процес на психологическо развитие, който реализира дадените индивидуални предопределения, с други думи, превръща човека в определеното отделно същество, каквото всъщност е той е.“(Юнг, К. Две студии по аналитична психология, с. 165) Индивидуацията не затваря човек вън от света, а напротив събира целия свят в него.
Аналитичният процес
Юнг разглежда няколко типични фази на аналитичния процес (въпреки че не използва схематичен терапевтичен процес или техника в своята работа). Той разграничава четири базови етапа: изповядване, изясняване, обучение и трансформация.
- Изповядването (аналогично на религиозното изповядване) е процес при който се осъзнава и признава скрито, потиснато съдържание, което може да е във вид на мисли, желания, емоции, афекти.
Тази първа фаза служи за катарзис (очистване) и осъзнаване на сянката- тъмните, нисши аспекти на нашата личност.
- Изясняването е асимилиране на тези съдържания на несъзнаваното, за което Юнг използва метода на тълкуване на сънища.
- Обучението, което може да бъде във вид на самообучение като едно социално същество т. е. се стига до „нормалността“.
За хора с под средното ниво на адаптация това е достатъчно. Но за онези, които са с над средните способности „нормалността“ е „смъртна и непоносима скука, един ад от стерилност и безнадеждност.“ (Франц, М., К. Г. Юнг неговият мит в наше време, с.99)
- Индивидуация (трансформация), с термина Юнг нарича „узряване“ на индивида. Характерна особеност тук е, че този процес е пряко свързан със степента на развитие на терапевта т. е. той може да помогне до степента на своето собствено развитие.
Индивидуацията
Индивидуацията включва множество вариации и не може да схематизира. Юнг описва само няколко общи черти на този процес:
- Несъзнаваното се проявява като „сянката“ на личността, която Азът вярва, че е. Когато се осъзнаят и интегрират „нисшите аспекти на личността“ се стига до контрасексуалните аспекти на несъзнаваното.
- Контраполовите персонификации на несъзнаваното според Юнг са анима (при мъжете) и анимус (при жените). От една страна те служат като мост за свързване с другия пол (чрез проекции), но от друга страна възпрепятстват разбирането на партньора.
Анимата се проявява под формата на настроения, чувствени тонове, еротични фантазии; анимусът при жената се проявява под формата на мнения, убеждения и импулси за действие.
Когато контрасексуалните психични фактори бъдат оттеглени от обектите върху, които са проецирани и интегрирани в съзнанието тогава се разкрива архетипа на Висшата личност „цялостна личност“.
- Цялостна личност- обхваща всички аспекти на психиката, включително и Аза и е „по-широкото вечно човешко същество в нас.“ (Франц, М., К. Г. Юнг неговият мит в наше време, с.104)
При мъжете често е „господар“ символизиран от мъдрия стар магьосник или полубог, а при жената „господарка“- Великата майка или богиня. Цялостната личност не винаги се проявява в персонифицирана форма, може да е кръгла, квадратна картина, които Юнг нарича мандала.
С този процес не завършва индивидуацията, а напротив все повече и по-далечни хоризонти на съществуването започват да се отварят пред нас.
От една страна може да се каже, че този процес на индивидуация се извършва от само себе си в човека и то в несъзнаваното (човек преживява своята вътрешна природа). Но погледнато обективно е реален процес само, ако се осъзнава. Защото, ако някой притежава например артистичен талант, но Азът не го осъзнава, то тогава няма да развие пълния си потенциал т. е. своята цялостна личност. Човек има възможността да участва не само осъзнато, но и целенасочено в развитието си.
Целта на индивидуацията според Карл Юнг
Целта на индивидуацията е освобождаване на цялостната личност от фалшивия слой на персоната, от една страна, но същевременно и отнемане на властта на несъзнаваните образи. При този процес предсъзнавани процеси преминават в съзнанието във вид на фантазии, творчество и осъзнати сънища, чрез метода на активното въображение се интегрират и се стига до по-дълбока, по-основна форма на екзистенция.
Обикновено младостта се характеризира с постепенно възприемане на света и събуждане. Училищната възраст е свързана с изграждане на Аза и адаптация към външния свят, което я прави бурен и наситен с кризи и сътресения период.
Действителният начален процес на индивидуация като осъзната работа със собствения вътрешен център най-често започва във втората половина от живота със сътресение, нараняване и болка. Азът често обвинява ситуацията, шефа, брачния партньор за всичко. Или на повърхността всичко изглежда нормално, но започва страдание от непоносимо безсмислие и отегчение. Съветите на близки хора, смяна на работата, откриване на нов партньор или хоби- обикновено нищо не помага. Тогава стига до период на сънища, фантазии, които помагат на човек да открие каква е истинската му същност.
„Днес все повече хора, особено в големите градове, страдат от ужасна празнота и отегчение. Киното и телевизията, зрелищните спортове и политическата възбуда могат да ги отвлекат за малко, но отново, изтощение и разочаровани, те трябва да се върнат към празнотата на собствения си живот.
Единственото приключение, което все още има стойност за модерния човек, лежи във вътрешното царство на несъзнаваната психика. С тази смътна идея много хора се обръщат към йога и други източни практики.“ (Юнг, К., Човекът и неговите символи, с. 252)
Източните практики
Според Юнг много често е грешка, ако човек от Запада сляпо използва източни практики. Съгласно особеностите на неговата психика практиката остава дело на неговата воля и Съзнанието, с което се подкрепя „тежестта“ на съзнанието. В случаите когато равнището на осъзнатост е над нормалното и в следствие на това се е отдалечило много от несъзнаваното, това от своя страна само засилва неврозата. Карл Юнг цитира древните адепти, които казват: „Когато неподходящ човек използва правилните средства, правилното средство действа по неподходящ начин.” С което предупреждава, че същественото не е методът, той е само инструмент.
Сляпото уповаване на „правилния“ метод го трансформира в „някаква превземка, изкуствено заучена, лишена от корени и средство за безсмислено самоприкриване, т. е, той се превръща в начин за самозалъгване и за избягване на безмилостния закон на нашата същност. Аналогично би било бягство в Мексико или някой екзотичен остров и воденето на „примитивен“ живот. С това човекът на Западната култура по-скоро бяга от разрешаването на належащите задачи чрез имитация на „чужди“ практики, които не отчитат неговото западно ежедневие- с брачните му проблеми, с неврозите му, с неговите илюзорни представи за политиката и обществото и изобщо с цялостната му мирогледна неориентираност.
Човек не може да се откаже от своята природа и да подражава на Изтока. Трябва да остане верен на себе си и да се опита да осъзнае и надрастне себе си. Най-тежките и значими житейски проблеми са по дефиниция нерешими, но могат да бъдат надрастнати.
Всеки човек носи във вид на зародиш своята най-добра същност, която при благоприятни условия се развива. По тази причина Юнг се опитва да снеме метафизическото було от практиките и да ги превърне в обекти на психологията. С това прави достъпен процесът на осъзнаването, разширяване на съзнанието и откриването на нашата истинска същност, без да се налага да жертваме своята специфика.
Синхорничност – Карл Юнг
Една от последните разработки на Юнг, до която стига благодарение на ефективността на архетиповете е синхроничността.
Синхроничността е „аказуален свързващ принцип“ или когато събитие от външния свят съвпада с някакво психологическо състояние на духа. Това е тайнствената връзка според Юнг между личната психика и материалния свят, произлизащ от това, че в същността си те са само различни форми на енергия: „Не само е възможно, но е и много вероятно психиката и материята да са два различни аспекта на едно и също нещо. Според мен синхроничността сочи в тази посока, защото показва, че непсихичното може да се държи като психичното, и обратно, без да има каквато и да било връзка между тях.“ (Шарп, д. К. Г. Юнг Лексикон, с. 200) Като пример може да се посочи, когато сън, предчувствие се свърже с проявление във външната реалност или сходства на събития в едно и също време на различни места.
Психологическо състояние на времето според Юнг
Доколкото човекът е само една малка частица от света, той носи света т. е. надличностното и неличностното в себе си. Колкото и да фокусираме една терапия върху личното, то възниква въпросът в какъв свят живее нашият клиент и как се е адаптирал. Светът е над всяка личностова даденост. Юнг смята, че психолозите имат изключително важната задача и задължение да разбират не само индивидуалната психика, но и психическото състояние на времето, в което живеят. Трябва да разграничават и работят с актуалните въпроси и изисквания.
„Определени неща изглеждат опасни или невъзможни, или вредни, защото съществува светоглед, който ни кара да виждаме нещата в такава светлина. Например за много хора богатството означава висше щастие, а бедността- най-голямото зло, въпреки че на практика да си богат, за никого не е висше щастие, нито бедността е причина за меланхолия. Но човек има такъв светоглед и той има своите предпоставки, например в това, което наричаме „духът на времето“, или в дадени религиозни или нерелигиозни възгледи. Последните, например , играят решаваща роля в моралните конфликти. По-дълбоките причини за масови нарушения на душевното равновесие често се крият, от една страна, в наследените общи предразсъдъци и, от друга , в светогледната и нравствена дезорганизираност именно в нашата епоха на революционни промени.“ (Юнг, К, Практическа психотерапия, с.34)
Заключение
В период на криза, ние с тревога поглеждаме напред и с плаха надежда се питаме „Какво ни носи бъдещето?“. Следим ежедневно информационните канали, но живеем в заблуда, че това не ни засяга пряко и не може да се случи на нашите близки. Потискаме страха си, който се утаява в нас във вид на тревожен фон, неподвластен на съзнанието. Оставаме безпомощни под влияние на една „психична инфекция“ във вид на податливост на внушения и умствено заразяване.
Интересът към самопознанието и психологията в последните години расте, но възникват няколко проблема. От една страна познавайки своето съзнавано или както Карл Юнг нарича Аз-съзнание и развивайки своята воля, ние няма как да изключим влиянието на несъзнаваното.
Сборът от нули никова не е единица
Всичко онова, което трупаме като знания за света и нашата психика от друга страна са само статистически и социологически данни, които се възприемат като общовалидни. Карл Юнг твърди, че нашата индивидуалност е уникална и ако трябва да възприемем истинската картина на света, то тя се състои предимно от изключения т. е ако средното тегло на хората по света е 62кг., случайно избран човек би тежал от 250г до над 600кг. А когато говорим за човешката психика многообразието е невъобразимо. Този проблем е залегнал днес в медицината, възпитанието и образованието.
В политическата реалност според Карл Юнг това омасовяване води до това, че моралната отговорност на отделния индивид се замества с държавни интереси, а моралната диференциация на индивида- с обществено благоденствие и повишаване на стандарта. „Омасовяването на индивида“ създава недостиг на личности способни да мислят критично и превръща човека във взаимнозаменяема единица без собствен смисъл. Колективизацията на отговорността от своя страна създава предпоставки за злоупотреби и манипулации.
„Както сборът от нули никога не е единица, така и стойността на дадена общност отговаря на средното духовно и морално ниво на съставящите я индивиди.“ (Юнг, К., Скритият Аз, с.35).
Днес човечеството продължава да живее с илюзията, че владее въздуха, водата и земята и контролира съдбата на народите, но според Юнг в действителност все повече се превръщаме в роби на технологиите, които отнемат нашето пространство и време, отнемат нравствената свобода и застрашават съществуването ни.
Съвремието от гледна точка на Карл Юнг
Изучавайки древните знания на различни култури Юнг констатира, че „истинско познание и оценяване на един проблем в съвременната психология е възможно, когато успеем да открием точка извън нашето време, от която да погледнем към него. Това време извън нашето може да е просто един минал период, който се е занимавал със същата проблематика, но при други условия и други форми.“( Юнг, К. Практическа психотерапия Юнг,с231)
Използвайки този подход, днес ние имаме възможност да оценим нашето съвремие от гледна точка на Карл Юнг, който живее по време на двете световни войни и епидемията от испански грип. Това е една безценна възможност да анализираме ситуацията и да разберем къде грешим. Приемаме, че днешното човечество е достигнало своята най-висока степен на съзнание. Но в нас все още има „остатък“ от способна на развитие несъзнавана психика, чието разгръщане ще доведе до по-висше диференциране на съзнанието. Според Карл Юнг търсеният и все още неоткрит “философски камък“ от алхимиците, трябва да се търси в самия човек. Една метафора за намирането на ядрото на личността, което ни дава възможността за „превръщането на обикновени неща в злато“ т. е. умението да се управлява вътрешната жизнена енергия.
Технологии и духовност
Преди век Карл Юнг ни предупреди за това което се случва днес: „Нашият интелект постигна фантастични неща, но в същото време духовното ни убеждение се превърна в руини. Напълно убедени сме, че дори с помощта на най-новия и най-голям телескоп, наскоро построен в Америка, хората няма да открият и зад най-далечната мъглявина пламтящото седмо небе, и знаем, че нашите очи отчаяно ще се взират в мъртвата пустош на междузвездното пространство. Нещата не се подобряват и когато математическата физика ни разкрива света на безкрайно малкото. Най-сетне, ние разравяме мъдростта на всички времена и народи само за да открием, че всички най-скъпо и драгоценно за нас вече е казано на възможно най-превъзходен език.“ (Юнг, К., Архетиповете и колективното несъзнавано, с.23)
Човешкото съзнание е претърпяло огромно разширяване под формата на знание. „Нашата увереност в Аза, в сравнение с предишни времена, е нараснала значително и дори дотолкова опасно е напреднала, че ние, макар и все още да изричаме „Така е пожелал Бог.“, вече дори не знаем какво казваме с това, защото едновременно се кълнем в друго: „Където има воля, има начин.“ Кой още се сеща да моли за Божията помощ- вместо за отговорност, чувство за дълг, разум и интелигентността на ближните?„ (Юнг, К. Г., Практическа психотерапия, с.272)
И колкото повече съзнанието на всеки от нас се отклонява от точката на равновесие, толкова повече компенсаторно, сили на несъзнаваното ни застрашават. „Така в крайна сметка възниква дисоциация: от една страна, самосъзнанието се опитва трескаво да се отърси от един невидим противник (дори, ако не смята, че съседът е дявол!), от друга страна, то в нарастваща степен е подчинено на тираничната воля на едно вътрешно опозиционно правителство, което показва всички черти на демонична свръхчовешка и малоценна природа.“ (Юнг, К. Г., Практическа психотерапия, с.272)
Психология на нациите
Юнг ни предупреждава, че психологията на нациите е тясно свързана с психологията на отделния индивид. Това, което се случва с нациите се определя от това което правят отделните хора. Единствено трансформация в нагласите на индивида може да предопредели промяна в нагласите на обществото като цяло. Решаването на значимите проблеми на човечеството е ставало и ще става само и единствено чрез промяна на нагласите на отделния човек. А разширяващият своето съзнание индивид неминуемо се сблъсква с бариерите, които поставя несъзнаваното. Там остава онова важно поле, което трябва да се научим да признаваме, трябва да опознаем и овладеем, за да не властва като невидима сила над нашия живот.
Психиката е най-могъщият факт в света на хората. Майка на всичко, създадено от хората: от културата и изкуството, до разрушителните войни. Всичко това макар и да не можем да го отчетем сетивно, първо е психично и невидимо. Темпото на развитие на съзнанието в науката и техниката остави далеч зад себе си несъзнаваното като се опита да го потисне. Но според Карл Юнг човек, който отрича и не познава инстинктите си бива победен от тях „в засада“.
Несъзнаваното, лично и колективно, играе важна роля в живота на индивида. По тази причина стремежът към опознаване на част от това съдържание на психиката и хармонизиране между него и съзнанието трябва да е една от крайните цели на личността. Защото не познавайки себе си и своята психика, човек става най-голяма опасност за човека, „а какво друго в крайна сметка е съдбата на големите народи освен сумиране на психичните промени на индивидите?“ (Юнг, К., Архетипите и колективното несъзнавано, с. 53)
[1] Лица, неща или ситуации, които имат дълбок емоционален резонанс, психологически свързани с преживявания на цялостната личност.
[2] Архетипови образи
[3] нещо, което се знае или се предполага преди да се изложи доказателство
Използвана литература:
- Юнг, К. Г., Две студии по аналитична психология, Леге Артис, Плевен 2019
- Юнг, К. Г., Архетиповете и колективното несъзнавано, Леге Артис, Плевен 2016
- Юнг, К. Г., Практическа психотерапия, Леге Артис, Плевен 2018
- Шарп, Д. ,К. Г. Юнг Лексикон термини и понятия по аналитична психология, Леге Артис, Плевен 2006
- Юнг, К. Г., Човекът и неговите символи, Леге Артис, Плевен 2002
- Юнг, К. Г., За развитието на личността, Леге Артис, Плевен 2013
- Юнг, К. Г., За феномена на духа в изкуството и науката, Леге Артис, Плевен 2020
- Юнг, К. Г., Психология на източната религия, Леге Артис, Плевен 2014
- Юнг, К. Г., Автоиография Спомени, сънища, размисли, Леге Артис, Плевен 2012
- Якоби, Й., Психологията на К. Г. Юнг, Леге Артис, Плевен 2019
- Франц, М. Л., К. Г. Юнг: неговият мит в наше време, Леге Артис, Плевен 2013
- Юнг, К. Г., Скритият Аз дилемата на индивида в съвременното общество, Хермес, Пловдив 2020
Related Posts
Защо казваме „добре съм“, когато не сме? Помощ от психолог
„Как си?“ Проучване показва, че независимо от това как наистина се чувстваме,...
Човекът в търсене на смисъл Виктор Франкъл. Логотерапия. Екзистенциален вакуум
„Логотерапия“ - метод за изцеление на душата чрез култивиране на способността да...
Карл Густав Юнг. Модел на психиката
Психологията днес е изключително популярна. Ако си задавате въпроси: Кой съм аз?...