Човекът в търсене на смисъл Виктор Франкъл. Логотерапия. Екзистенциален вакуум

Виктор Франкъл (1905-1997) е австрийски невролог и психиатър. Създател на логотерапията- центрирана върху смисъла терапия.  „логотерапия“ – метод за изцеление на душата чрез култивиране на способността да се намери смислен живот:

Роден е в семейство на еврейски чиновник. Виктор Франкъл е преждевременно развит и изключително любопитен. Още едва четири годишен знае, че иска да стане лекар. Според личните му свидетелства, философията силно вълнува младежкия му ум и най-вече въпросът за смисъла на живота.

Учи медицина във Виенския университет и впоследствие специализира неврология и психиатрия. В ученическите си години се интересува от психоанализа. Среща се с Фройд, но теорията на Адлер се оказва по-близка до неговите виждания.

Работи в болница, където лекува жени,  след опит за самоубийство.

Виктор Франкъл – Живот в контрационните лагери

През 1942 година, заедно със семейството си, бива изпратен в концентрационен лагер в Полша. Там губи родителите си, съпругата си, всичките си приятели. Отива в лагера с ръкопис на своя книга  „Докторът и душата“, който в последствие бива унищожен. Преживява ужаса на нацистките лагери, губи и семейството и творчеството си.

През 1945 година е освободен заедно с останалите оцелели. Въпреки целия ужас на лагерите, той успява да намери смисъл и цел в съществуването си, да превъзмогне мъченията. Наблюдавайки кой оцелява и кой не, стига до извода, че Фридрих Ницше е бил прав „Този, който има за какво да живее може да понесе почти всяко как“. Измежду затворниците в лагерите на смъртта по-голям шанс за оцеляване имат хората, които имат идея за бъдещето си. Онази значима цел, която да реализират или стремеж да се завърнат при близките си. За своите преживявания той разказва в световноизвестната си биографична книга “Човекът в търсене на смисъл”.

Франкъл преподава във Виенски Университет до 1990г, когато е на 85г. Трябва да отбележим и, че е запален планински катерач и получава разрешителното си да пилотира самолет на 67г. Той пише 32 книги, преведени на 27 езика.

Според Виктор Франкъл човешкото същество не е това, което психотерапевтичните системи до момента рисуват. Същество водено основно от комплексите, конфликтите и проблемите случващи се в психологичната му вътрешна система. Обикновено всеки човек е загрижен за нещо извън себе си- за някого, когото обича или за цел, смисъл, мисия в живота чакаща да бъде реализирана.

ЛОГОТЕРАПИЯ

Виктор Франкъл  разработва собствено психотерапевтично учение, което още през 1926 г. обозначава с понятието логотерапия.[1] „Logos“- на гръцки „смисъл”.

Той избягва да отнася себе си към някое конкретно психологическо направление, въпреки че, според всеобщото мнение логотерапията е хуманистична екзистенциална психотерапия.

Логотерапия се съсредоточава върху смисъла на човешкото съществуване, както и върху човешкото търсене на такъв смисъл. Именно този стремеж на човека да намери смисъл в своя живот е неговата първична мотивираща сила. Затова Франкъл говори за „воля за смисъл“. За разлика от принципа на удоволствието, върху който е центрирана фройдистката психоанализа, а също и за разлика от волята за власт или т нар. „стремеж за надмощие“ при Адлер.

Във Франция се прави допитване на общественото мнение, при което 89% от запитаните признават, че човек се нуждае от нещо, за което да живее. При това 61% допускат, че има нещо или някой в собствения им живот, за което са готови да умрат. Допитването е повторено от Франкъл във Виена и резултатите са аналогични.

Направено е допитване сред близо 8000 студенти в 48 университета при двугодишно изследване. То отчита какво смятат за много важно за себе си в момента. 16% от студентите са отбелязали „печеленето на много пари“; първата цел на 78% от анкетираните е „намиране на цел и смисъл на моя живот“.

Логотерапия днес

И днес повече от всякога психолозите се сблъскват с болни- или както още ги нарича Франкъл „неболни“. Те се оплакват от чувството за безсмисленост и усещане за празнота, което обозначава като “екзистенциален вакуум“ . Проучванията показват, че броят на хората, които изпитват екзистенциалният вакуум е нараснал значително и то тъкмо сред младите хора. И това според Виктор Франкъл не е някаква душевна болест, а по-скоро може да се определи като духовна зрялост.

Липсата на смисъл

Ако това, което желаем е смисълът, липсата му е дупка, празнина в живота ни. Когато има вакуум, разбира се, нещата са привлечени от него. Опитваме се да запълним екзистенциалния вакуум с „пълнеж“, който ни предлага някакво задоволство и се надяваме да ни донесе пълното удовлетворение.  Можем да се опитаме да изпълним живота си с наслади-храна, секс, забавления, да търсим власт и материален успех или да се потопим в заетост, удобство, чистота. Отличителната черта на тези цикли е, че каквото и да правим, то никога не е достатъчно. Развиваме „преждевременна тревожност“. Страхът от изпита е добър пример: Когато се страхуваме, че ще се провалим на изпит, то това ни пречи да се представим добре.

Подобна е идеята и на „свръхнамерението“ това е да се стараем толкова силно, че това да попречи да успеем. Често срещан пример е безсънието.

Такива широко разпространени явления, като депресия, агресия и пристрастяване, остават необясними, ако не разпознаем екзистенциалния вакуум в основата им. Тук се отнасят и кризите на пенсионерите и остаряващите.

Когато стремежът за откриване на смисъл не бъде удовлетворен се стига до „ноогенна невроза“. (от noos на гръцки съзнание)

Ноогенната невроза е неудовлетвореността на личността от мястото, където се намира и желанието, което има за това къде иска да бъде.

Според статистическите изследвания направени и в Европа, и в Америка 20% от неврозите са ноогенни

Логотерапията е аналитичен процес, който е предназначен да помага на пациента да намери смисъл в живота; помага на пациента да осъзнае за какво всъщност копнее дълбоко в своето същество.

Логотерапия– Основни моменти

*Смисъл на живота- Няма лекар, който да може да даде еднозначен отговор какъв е смисълът на живота. За всеки човек той е различен, за всеки ден, за всеки час. Същото е като да попитаме шампион по шах: “Кой е най-добрия ход на света“. Според Франкъл важното е човек да поеме отговорност за живота си, да търси отговора за себе си и да се стреми към по-добра версия на себе си.

* Смисъл на съществуването– Логотерапия се опитва да накара пациента напълно да осъзнае своите отговорности; затова тя трябва да остави пациента да реши за какво, към какво или към кого той се чувства отговорен. Смисълът може да се открие по 3 начина

1. Постижение- чрез творческа работа или извършване на дело
2. Любов- чрез преживяване на нещо или среща с някой
3. Страдание- чрез отношението което възприемаме към определено страдание

Преходността на живота е сред нещата, които привидно отнемат смисъла на човешкия живот. Ако той беше безкраен, то с основание можеше да отлагаме безкрайно всяко нещо- ден, година, сто години….Точно фактът, че животът, тоест възможността има краен предел, ни принуждава да оползотворяваме времето си и да не пропускаме предоставилите ни се възможности.

Ограничеността на човешката личност и способности можем да сравним с една мозайка при, която едно парченце е ценно и незаменимо само дотолкова, доколкото никое друго не притежава неговата форма и цвят. Така и всеки член на обществото е безценна част от по-голямото, по-висше цяло именно благодарение на своите несъвършенства и едностранчиви дарования и способности.

Виктор Франкъл и Методи на логотерапията

Методите на логотерапия са доста практични в тяхното приложение и, както е доказано, ефективни. Те са проектирани да се използват при работа с пациенти, страдащи от безпокойство, интимни неврози и обсесивно-компулсивен синдром.

Парадоксално намерение

• Парадоксалното намерение е метод,  който се основава върху двойния факт, че страхът довежда до онова, от което се страхуваме и хиперинтенцията прави невъзможно онова, което желаем. Той се използва за разбиване на невротични порочни кръгове, породени от преждевременна тревожност и свръх-намерение. При този метод не се работи със симптомите, а с отношението на пациента към неговата невроза и симптоматични прояви. Терапията често започва с хуморизиране на проблема с цел да види пациента абсурдността на симптома си и завършва с насърчаването на пациента с фобии или натрапливостти да си представи по възможно най-реалистичния начин как преживява своите най-страшни опасения и да намери отговора на въпроса „Какво е най-страшното, което ще стане, ако аз го направя?“

Пример: Ако страдате от безсъние, според Франкъл, не прекарвайте нощта в мятане и въртене в леглото и опити да заспите. Станете! Опитайте се да не лягате възможно най-дълго! След време ще откриете, че доволно се промъквате обратно в леглото си.

Дерефлексия

• Дерефлексия – Франкъл смята, че много от проблемите произлизат именно от прекаленото внимание към себе си. Като пренасочим вниманието си от нас към другите, проблемите често изчезват. Ако, например, имате сексуални проблеми, опитайте се да задоволите партньора си, вместо да търсите собственото си удовлетворение.

С целия интерес, който тези техники събуждат, Франкъл настоява, че в крайна сметка, проблемите, с които се сблъскват хората, всъщност произлизат от нуждата им от смисъл. Затова, въпреки че тези и други техники са добро начало на терапия, те по никакъв начин не решават напълно проблема.

Логотерапия на Виктор Франкъл

• Логоанализът–  е предназначен да изучава живота и ценностите на пациента. Целта на логотерапия в логанализата се изразява в способността да се разширява полето на човешкото съзнание, да се стимулира творческото му въображение, за да се открият отговори на въпросите, които възникват в него.

Подробна на инвентаризация на човешкия живот, при която логотерапевтът помага на пациента да намери индивидуален смисъл. Премахва неврози, тревожност и страхове.

Можем да предложим на нашия пациент да си представи как би протекъл животът му, ако е роман, а самият той- неговият главен герой. Така той би имал пълното право сам да определи развитието на сюжета, например да реши какво ще се случи в следващата глава. Тогава ще може да почувства личната си отговорност и свободата на избор между безброй възможности за действие. Така ще се избави от мнимото бреме на отговорността, от която се страхува и се стреми да избяга.

Още по-силно ще засегнем личностния аспект на дейността му, ако го помолим да си представи, че е на края на живота си и се готви да напише автобиографията си; Стигнал е до онази глава, която се отнася до настоящето, и е изцяло в негова власт да внесе в него всички необходими поправки; може съвсем свободно да определи дори онова, което предстои да се случи непосредствено след описваните събития…Смисълът на тази алегория е, че човек би бил принуден да изживее чувството за собствена отговорност в цялата му пълнота и да действа в съответствие с него…. Защото болестно преувеличеният страх от смъртта на някои невротици е не друго, а страх пред съвестта.

Загуба на любим човек – Виктор Франкъл

Един от примерите, които Франкъл разказва често, е посещение на възрастен вдовец, който не успява да преодолее загубата на съпругата си. Когато човекът приключва да говори за болката си пита:

– Как щеше да се почувства съпругата ти, ако беше умрял вместо нея?

Мъжът отговорил, че е щяла да бъде много нещастна, неутешима и е щяла да страда много. Франкъл продължил:

– Ти си й спестил страданието, живеейки, сега трябва да платиш за това със своето собствено страдание.

Старецът благодарил, стиснали си ръцете и си тръгнал.

Заключение

Живеем в общество на изобилието, но това преизобилие е не само в сферата на материалните блага, то е в областта на информацията- или т. нар. информационен бум. Бюрата ни са отрупани с все повече книги и списания. Плуваме в океан от изкушения, не само сексуални. Ако човек иска да просъществува в този потоп от примамливи неща, бълвани от масмедиите, трябва да знае кое е важно и кое не, кое е съществено и кое маловажно: кое има смисъл и кое не.

Като психолози да си припомним и думите на Гьоте, които биха могли да послужат за ръководен принцип в работата ни : “Ако приемаме хората такива, каквито са, ще ги направим по-лоши; ако ги приемаме такива каквито трябва да бъдат, ще ги направим такива, каквито могат да бъдат“

„Защото светът е в лошо състояние, но всичко ще стане още по-лошо, ако всеки от нас не направи най-доброто, на което е способен“ Виктор Франкъл

Използвана литература:

1. „Лекарят и душата“ Виктор Франкъл
2. „Воля за смисъл“ Виктор Франкъл
3. Увод в логотерапията В. Франкъл
4. „Когато има за какво да живееш“ Виктор Франкъл