Как да помогнем на тревожното дете

Как да помогнем на тревожните деца? Имате тревожно дете, което свито и склонно към притеснения. То избягва непознати ситуации, има проблеми със съня, главоболие и болки в корема, ръцете му често са потни. Детето не успява да разгърне пълния си потенциал в училище. Смятате, че образователната система не отговаря на неговите нужди. Как да му помогнете да се справи успешно?

Преди да го подкрепите ефективно, трябва да разберете какво преживява, какво се случва в тревожния детски мозък.

Какви са най-често срещаните родителски грешки?

Ако детето често чува думите „Бъди смел/а! Няма от какво да се притесняваш!“? Дали това му носи успокоение или го усеща като омаловажаване на неговите чувства и се учи да е критично към себе си и своите преживявания …

От друга страна, ако се опитвате по всякакъв начин да защитите детето от подобни ситуации във вид на „свръх закрила“, това може да има обратния ефект. Вие несъзнателно затвърждавате неговата тревога, давате му сигнал, че не може да се справи и трябва да ги избягва.

Научете се да приемате емоциите на детето си. Проявете разбиране и нормализирайте  неговите чувства. Тревогата и страха са част от живота на всички нас. Изслушайте го, споделяйте своя опит и го уверете, че сте до него и ще го подкрепяте, когато изпитва затруднения. С отношението си изразявайте, че Вие безусловно го обичате и вярвате, че то ще успее да се справи. Помогнете му да се научи да управлява добре трудните ситуации, като ги разделя на поредица от малки и по-лесни за преодоляване стъпки.

Какво можете да направите?

1. Не се опитвайте да превърнете детето си в някой, който то не е. Дайте му възможност да изпълнява обичайните си задължения като ходене на училище, без да изисквате от него да е екстровертно и уверено. Детето трябва да се чувства свободно да изразява себе си, да участва и общува с непознати, но само когато усети, че е готово за това.

Много ангажименти не могат и не трябва да бъдат избягвани, но можете да го научите да си дава кратки почивки, когато е претоварено. Няколко минути само навън, техника за дълбоко дишане или релаксация биха помогнали на детето да не се претоварва.

• Добре е първоначално да подкрепите и помогнете на детето да се справя по-добре с общуване и заявяване на себе си в среда, в която се чувства добре, например вкъщи или любимо извънкласно занимание. Напомняйте често, че за всички нас понякога това се получава с лекота, а в други случаи не. Споделете своя опит- успешен и не толкова успешен.  Тревожните деца са склонни да бъдат силно чувствителни и се придържат към твърде високи стандарти. Често развиват страх от несъвършенство или загуба на обич, внимание, подкрепа.
• В средата често има натиск децата да са екстровертни. Помогнете му да разбере, че хората са различни, те могат и да се променят. С думите и поведението си подчертайте посланието, че то е ценно, прието и  обичано безусловно такова каквото е. Целта е да се чувства по-уверено, дори и да не е особено общително например.

Полезно ли е да потърсите съдействие от учител за тревожните деца?

1. Опитайте се да потърсете сътрудничество от учителя на детето. Повечето учители са готови да намерят най-добрия подход към детето в преподаването, стига да получат някои насоки свързани с индивидуалните особености на ученика. Дайте информация на учителя какво обича детето, тъй като интровертните и тревожни деца обичат да прекарват времето си сами, те развиват свои интереси. На база тях учителят може да го подкрепи да опита нови неща или да му помогне да намери начин да се изяви.
2. Тревожните деца не обичат да са в центъра на вниманието, включително в позитивния смисъл. Това е причината те често да избягват да участват в час, дори да знаят верните отговори. Трудно се решават да опитат нещо ново или да попитат, ако имат нужда. Важното тук е да приемете, че това е начинът, по който се чувства и да не го критикувате. Разговор с учителя би могъл да Ви помогне да заобиколите проблема. В случай на нужда допълнителна консултация с учителя след часовете в установените за това часови интервали, биха дали възможност на детето да зададе своите въпроси.

Търсете първите признаци, че нещо се случва, не чакайте да поиска помощ. Има вероятност да се влоши представянето в училище и това допълнително да накара детето да се чувства засрамено, неуверено и затруднено да се справи. Във вид на редовна топла загриженост и подкрепа се уверете, че не назрява проблем.

• Когато детето се справя много добре в училище проверете, дали не работи под прага на своя потенциал, за да избегне вниманието от типа „най-добрия“. Познавайки силните му страни и подкрепяйки го, ще му помогнете да разгърне своите възможности.

В заключение:

Много често тревожните деца имат нужда от малко време за да изразят своето мнение. Обикновено това забавяне се дължи на това, че мислят повече от връстниците си, а не недостатъчно и същевременно изпитват притеснения да не кажат нещо погрешно. Понякога учителите и родителите могат да ги подценят и да проявят нетърпение. Осигурявайки им нужното време за да формулира своите мисли вкъщи и училище, ще им даде увереност, че се справят.

Позволете на детето да е по-резервирано. Тревожните деца имат нужда от време да се адаптират в нови ситуации и в това няма нищо лошо. Погледнато от друг ъгъл тяхната предпазливост им помага да избегнат рискови ситуации и им помага да вземат по-добри решения.

Кога да потърсите помощ за тревожните деца?

В случай, че тревожността на детето е висока, продължава дълго време и пречи на нормалното му функциониране, не се колебайте да потърсите помощ от специалист!

Тревожните деца лесно могат да бъдат пренебрегнати в шумната, динамична училищна среда, защото обикновено са тихи и добре възпитани. Ако ги подкрепим и им позволим да бъдат това, което са, те могат да предложат много на света!