Стрес травма и криза

Стрес и дистрес- Ханс Селие

Първата цялостна теория за стреса се свързва с името на физиолога Ханс Селие. През 30-те години на 20век той достига  до извода, че различни вредни въздействия върху организма (студ, горещина, травма, отравяне, инфекции и др) предизвикват сходна неспецифична реакция на организма- стрес. Изследванията показват, че различните хора реагират на тези въздействия с идентични биохимични промени, които по същество са предназначени да предпазват организма да се справи с изискванията, отправени към него.

Днес най-често се използва следното определение: Стрес е всяко натоварване на тялото или психиката при сблъсък с нови, неочаквани външни или вътрешни (телесни) дразнители и разгръщащата се ответна физиологична, биологична и психична реакция на тях.

Ханс Селие в своята книга „Стрес без дистрес“ въвежда идеята, че силата на някои стресогенни въздействия може да бъде патогенна и може да доведе до различни по тежест патологични състояния.

Дистрес

             Високите, патогенни нива на стрес Селие обобщава в понятието  „дистрес“. Адаптационната реакция на индивида зависи от неговия предишен житейски опит в справянето на подобен вид предизвикателства, както и от конституционалните му особености (темперамент, динамичен стереотип и пр.)

Когато организмът може да се справи със средовите изисквания, тогава възниква „еустрес“

Оптимален стрес

Оптималният стрес е свързан със справяне с предизвикателствата на ежедневния живот. Той е в основата на напредъка, промяната, креативността, намирането на нови решения и удовлетвореността от живота.

Високите нива стрес водят до преумора, болести, понижаване на самооценката и ирационално решаване на проблемите /свързано с нарушена концентрация на вниманието и неточни или изкривени възприятия на реалността, неспособност за различаване на важното от маловажното, неспособност за откриване на нови или алтернативни решения на проблемите/.

             Ниските нива на стрес водят до поява на скука, неудовлетвореност, фрустрация, умора, ниска мотивация за труд и развитие чрез усвояване на знания и умения, неспособност за използване на наличните знания и умения.

Общ адаптационен синдром

Ханс Селие въвежда това понятие, с което обозначава промените в човешкия организъм на физиологично равнище, които са предизвикани от различни средови увреждащи фактори.

Когато въздействието на стресора  не превишава способностите на организма да го превъзмогне, да преодолее вредните му последствия и да се адаптира към случилото се, тогава организмът се мобилизира и организира противодействието. Но когато въздействието превишава адаптационните възможности на организма, тогава нарастващата тревожност може да доведе до пълно разстройване на всички жизнени функции в организма.

Продължителното въздействие на стресорите, дори когато интензитетът им не  е голям, е причина за изчерпване на адаптационния потенциал и достигане до пълно изтощение на организма.

Когато въздействието на стресора  не превишава способностите на организма да го превъзмогне, да преодолее вредните му последствия и да се адаптира към случилото се, тогава организмът се мобилизира и организира противодействието. Но когато въздействието превишава адаптационните възможности на организма, тогава нарастващата тревожност може да доведе до пълно разстройване на всички жизнени функции в организма. Продължителното въздействие на стресорите, дори когато интензитетът им не  е голям, е причина за изчерпване на адаптационния потенциал и достигане до пълно изтощение на организма.

Общ адаптационен синдром

Общият адаптационен синдром е неспецифична реакция на организма на външни средови въздействия и води до нарастване на тревогата. В зависимост от интензитета и продължителността на усещаната тревожност е възможна или пълна  мобилизация на силите на организма, или пълна  дезорганизация. Колкото по-високи са изискванията за адаптация и колкото по-ниски са адаптационните възможности на индивида, толкова по-вероятно е да настъпи разстройване на жизнените му функции.

Стадии на протичане:

1. Стадий на тревога– характеризира се с мобилизация на адаптационните ресурси на организма.
2. Стадий на съпротива– целесъобразно изразходване на ресурсите на организма с цел     адаптирането му към дразнителя.
3. Стадий на изтощение– настъпва, когато ресурсите на организма са вече изчерпани.

Стресовото състояние се проявява:

      • на психично ниво – като усещане за напрежение, тревожност, неудовлетвореност, лошо самочувствие;

      •на физиологично ниво – като повишено кръвно налягане, повишен серумен холестерол;

      • на поведенческо ниво – като увеличено пушене, по-чести посещения на лекарски кабинети, по-чести оплаквания свързани със здравето.

Стрес и дистрес-Теория на Лазарус

Теория на Лазарус– Определя психичния стрес като “нарушено взаимодействие между системите, в които е включен индивидът”. Стресори с еднаква честота и интензитет на проявление ще бъдат преживени по различен начин от индивидите, в зависимост от индивидуалните различия и социалната ситуация, в която се намират.

Теория на Лазарус– Определя психичния стрес като “нарушено взаимодействие между системите, в които е включен индивидът”. Стресори с еднаква честота и интензитет на проявление ще бъдат преживени по различен начин от индивидите, в зависимост от индивидуалните различия и социалната ситуация, в която се намират.

Причина за това са намиращите се между стресора и последващата реакция редица промеждутъчни променливи, т.нар. “медиатори”, които участват в механизмите на възникване и справяне със стрес. Медиатори са процесите на оценка и процесите на справяне с ефектите на стресовите стимули. Интензитетът на стреса, който субективно преживява индивидът, зависи от средовия натиск, от оценката, която той дава на ситуацията и от оценката на собствените си ресурси за справяне.

Първичната оценка

Постоянното оценяване от страна на организма на средовите въздействия върху него и откриването на такива, които нарушават неговия хомеостазис и изискват незабавна адаптация с цел въстановяването на хомеостатичното състояние и усещането за благополучие.

Вторична оценка

на ситуацията е преценка на това дали индивидът разполага с необходимите ресурси и възможности, за да се справи със стресора.

Когато вторичната оценка е със знак минус, /т. е. липса на достатъчни вътрешни ресурси за адаптация/, тогава се появяват различни стресови емоции – страх, гняв или тъга, които до определено ниво на интензивност подготвят организма за действие по посока справяне със стресора.

В случаите, когато интензитета на стресовите емоции надхвърля оптимума на активация, възникват условия за дистрес, който може да бъде съпроводен или от пълен блокаж на реакциите или от дезорганизирани, нецеленасочени, хаотични, дори панически действия.

Причина за това са намиращите се между стресора и последващата реакция редица промеждутъчни променливи, т.нар. “медиатори”, които участват в механизмите на възникване и справяне със стрес. Медиатори са процесите на оценка и процесите на справяне с ефектите на стресовите стимули. Интензитетът на стреса, който субективно преживява индивидът, зависи от средовия натиск, от оценката, която той дава на ситуацията и от оценката на собствените си ресурси за справяне.

Първичната оценка е постоянното оценяване от страна на организма на средовите въздействия върху него и откриването на такива, които нарушават неговия хомеостазис и изискват незабавна адаптация с цел въстановяването на хомеостатичното състояние и усещането за благополучие.

Вторична оценка на ситуацията е преценка на това дали индивидът разполага с необходимите ресурси и възможности, за да се справи със стресора.

Когато вторичната оценка е със знак минус, /т. е. липса на достатъчни вътрешни ресурси за адаптация/, тогава се появяват различни стресови емоции – страх, гняв или тъга, които до определено ниво на интензивност подготвят организма за действие по посока справяне със стресора. В случаите, когато интензитета на стресовите емоции надхвърля оптимума на активация, възникват условия за дистрес, който може да бъде съпроводен или от пълен блокаж на реакциите или от дезорганизирани, нецеленасочени, хаотични, дори панически действия.

             Оценката на психологическите ресурси при стрес

Обхваща оценката на нивото на самооценката и на психичния потенциал за справяне. Високата самооценка помага на индивида в периоди на големи натоварвания да запази вярата в ресурсите си за справяне и очакването за успех, което прави проблемната ситуация по-малко застрашаваща и редуцира нивото на вътрешна тревожност и напрежение.

Стрес – Справяне и копинг

Справяне със стреса, т.е. успешното адаптиране към новите средови условия, е свързано с полагането на познавателни и поведенчески усилия за преодоляване, намаляване или понасяне на изискванията, породени от срещата със стресора и може да бъде осъществено чрез насочване на усилията на индивида към себе си (справяне със стресовите емоции) или чрез насочване на усилията навън, към решаването на стресиращата проблемна ситуация и чрез прекратяване въздействието на стресора върху организма. Това означава, че копингът или справянето може да бъде насочен към емоциите или към проблема.

Справянето/копингът според Лазарус включва процесите на:

             •отрицание;

             •избягване;

             •контролиране;

             •преодоляване;

             •приемане.

Стратегии за справяне със стрес

Могат да бъдат описани шест основни стратегии за справяне:

             – Ориентирани към задачата стратегии за справяне (проблем-фокусирана стратегия);

             – Емоционално облекчение (емоционално – фокусирана стратегия);

             – Използване на домашните ресурси (емоционално – фокусирана стратегия);

             – Предварителна подготовка за действие (емоционално – фокусирана стратегия);

             – Действия, насочени към разсейване (емоционално – фокусирана стратегия);

             – Пасивни действия за понасяне на ситуацията (емоционално – фокусирана стратегия).

Всеки от нас използва един определен доминантен стил на справяне, който се задейства автоматично и не винаги съзнавано при всяка нова стресогенна ситуация. Ефективното справяне със стресорите изисква гъвкаво използване на най-подходящия стил за справяне за всяка конкретна ситуация.

Психотравма и криза

Психотравма е преживяване на събитие с неблагоприятен характер, адаптирането към което надхвърля възможностите на личността. Всяко негативно афектно преживяване със значимо въздействие, провокирано от силни, неадекватни за личността дразнители, надхвърлящи многократно обичайните и способности за справяне, се определя като психотравмено. То се явява болезнен спомен (или част от спомен), който ангажира съзнанието на личността и нарушава способностите и за адаптация и адекватно функциониране.

Причина за психотравмите могат да бъдат всички негативни, неблагоприятни, фиктивни, реални и други значими или свръх силни за дадената личност събития като смърт на емоционално значим човек, откриване на тежко, нелечимо заболяване, развод, лишаване от свобода, срив на ценността система и др. Психотравмата може да е с преживяване на дадено събитие като живото застрашаващо-война, изнасилване, катастрофа, насилие. Най-рисково е групата на децата и подрастващите, които са по-силно уязвими на стресови ситуации.

Психотравменият синдром включва следните етапи:

• Фаза на възникване на интрапсихичния конфликт, включваща интензивно негативно емоционално напрежение и манифестиращо се с раздвоение, мъка, тревожност, страх, вина, болка и др.
  • Фаза на мобилизация и надежда за справяне
  • Фаза на преодоляване, освобождаване, осъзнаване, свикване, отреагиране на интрапсихичния конфликт. Като краен пункт на това е възстановяването на психофизиологичното равновесие
  • Фаза на емоционален срив или психосоматични, психоневротични, психогенни и соматопсихични разстройства.

Последствия, които могат да възникнат от психотравменото преживяване :

•  нарушение в социалната комуникация, емоционален срив,  нарушаване на стереотипите.
  • емоционален блокаж с откъсване, изолация, психофозиологична капсулация, загуба на ценности, трансформиране на един вид емоция в друг
  • стремеж да се избягва всичко свързано с травматичното събитие- звук, мирис, които възстановяват тежките преживявания
  • умора, безсъние, липса на апетит, различни нарушения на вниманието и паметта

Реакции на тежък стрес и разстройства в адаптацията:

•  Остра стресова реакция- емоционални и психомоторни реакции (дезориентация, неспособност за възприемане на стимули, паническа тревожност, депресивни прояви и т. н.)  след преживяване на интензивен страх, безпомощност. Редуцира се след няколко часа, до 2-3 дни. Преживяването на подобен екстремален психологичен стрес в част от случаите се явява причина за бъдеща проява на посттравматично стресово разстройство
  • Посттравматично стресово разстройство– Непсихотична отсрочена реакция на травматичен стрес , причинен от природни или технически катастрофи, военни действия, насилие, отвличания и т н. способни да предизвикат психически нарушение у всеки човек.Многократното преживяване на тежко травматично събитие може да бъде:
    • остро– до третия месец от инцидента
    • хронично– надхвърлящо 3 месеца
    • отсрочено– възниква след повече от 6 мес.

Симптоматиката включва: появяващи се образи и усещания; съновидения, повтарящи случилото се; асоциативни препратки към травмиращото събитие; изразена емоционална отчужденост; отдръпване от социалните контакти; повишена възбудимост на вегетативната нервна система; вътрешна „опустошеност“; чувство за заплаха; хронично вътрешно напрежение.

Фиксирането върху преживяването би могло да провокира преминаване на разстройството в хронична форма. Възникналите нарушения засягат всички нива на функциониране и водят до стабилни личностни промени от следния тип:

• Стабилни промени във възприятията, мисленето и Аз-образа
• Ригидно поведение, често изразяващо се във враждебност, недоверчивост, социална изолация
• Вътрешна „опустошеност“
• Хронично вътрешно напрежение
• Чувство за заплаха

В зависимост от проявлението си посттравматичното стресово разстройство бива няколко типа:

1. Тревожен тип: с високи нива на немотивирана тревожност, непроизволни с нюанс на натрапливост, възпроизвеждания на психотравмата, дисфория, разстройство в качеството на съня, мъчителни съновидения, характерни вегетативни реакции.
2. Астеничен тип: доминират чувствата на емоционална вялост, апатичност към предходни интереси и събития, пасивно поведение, подчертани прояви на скръб и загуба на житейски смисъл. За разлика от предходният тип, тук мисленото пресъздаване на психотравмата лишено от яркост и детайлност.
3. Дисфоричен тип: постоянна раздразнителност, достигаща до агресивност. Типично е поведението на отбягване и ограничаване на социалните контакти.
4. Соматоморфен тип: характеризира се със соматоформни разстройства с неприятни усещания в областта на сърцето, стомашната област и главата. Класическите симптоми при тези болни обикновено възникват след шестия месец. Наблюдава се избягващо поведение на фона на панически атаки.
   1.  Разстройство в адаптацията- абнормална, прекомерна реакция на житейско стресогенно събитие. Симптоми могат да бъдат- депресивно настроение, повишена тревожност, влошено социално функциониране, оплаквания със соматичен характер

Личностовите кризи

Личностовите кризи са психични състояния, при които личността се сблъсква с необичайни препятствия пред обичайното протичане на живота си, настъпва дисбаланс между новите условия и старите модели на поведение и отношения, появяват се различни вътрешни мъчителни конфликти и противоречия. В резултат на това настъпват:

• социална дезадаптация;
• несправяне с ежедневните задължения;
• личностова дезинтеграция
• усещане за разпад и липса на цялостност на личността;
• загуба на основната жизнена ориентация;
• отхвърляне на Аз;
• концепцията, загуба на основни жизнени мотивационни тенденции, отказ от приети и утвърдени ценности, невъзможност за практикуване на обичайните поведенчески модели.

Трудностите и продължителното несправяне с личностовите кризи (протрахирано протичане на кризите), може да резултират в появата на психосоматични и нервно-психични разстройства или в различни форми на девиантно поведение, включително суицидни опити.

Използвана литература:

1.Психиатрия, учебник за студенти и специализиращи лекари под редакцията на Христо Кожухаров, Медицински университет- Варна 2018

2. Медицинска психология- учебник за специалисти по здравни грижи, под редакцията на  Иванка Бончева, Медицински университет-Варна 2013

3. Наръчник за психичното здраве, под редакцията на Таня Божинова Бургас 2010