Социална Психология и Социалните Медии

Социална психология: Каква е връзката между психологията и социалните медии?

Масовите комуникации спадат към всекидневното ни обкръжение; нещо повече- те до голяма степен дефинират самата ни съвременност. Задължително е те да бъдат изучавани със средствата на  мултидисциплинарния подход: най-вече психология и социология, но също така история, политология, икономика, право.

Светът се променя толкова бързо, че никога не е било по-важно да се изследва и разбира социалното поведение, факторите, които ни въздействат в нашите взаимоотношения, движещите сили на обществото. Идеите се развиват и разпространяват с немислима до момента скорост така, че културата и взаимоотношенията се променя до неузнаваемост само в рамките на едно поколение. Днес една от световните тенденции е широкото разпространението на смартфоните и социалните медии. Движещи сили на настоящата промяна е интернет и достъпът ни до неограничено количество информация. Информация, която от своя страна може да бъде адекватна или неадекватна, научна или манипулативна.

Социалните медии, изкуственият интелект, виртуалната реалност, криптовалутите- заедно тези технологии промениха света и продължават да го променят по непредвидим и невъобразим начин. Днес комуникацията, обменът на информацията независимо от разстоянията се осъществяват със скоростта на един клик. Всеки ден милиони хора по света се разкриват в социалните медии, те споделят своите надежди, стремежи, страхове, притеснения и много други аспекти от своята личност- директно или индиректно.

Основни термини и понятия

Ние сме социални същества и оцеляването на индивида самостоятелно е невъзможно. Разглеждайки човека като личност с неговите навици, мисли и поведение, ние не можем да пренебрегнем и неговата социална роля. Всеки човек е и част от семейство, общност, нация.

Социалната психология е науката, която изследва отношенията между хората и групите. Тази сфера на психологията е една от най-засегнатите от настоящата технологична революция. Промените, които настъпват и достъпът до интернет на 4,4 милиарда потребители дават възможност за изключително мащабно проучване на поведението и отношението на масата.

Социалните медии са уеб сайтове и програми, които позволяват на хората да комуникират и споделят информация в интернет чрез компютър или мобилен телефон. (Cambridge Dictionary) Чрез социалните медии социалната психология акумулира познания за нашите интереси, взаимоотношения, мотивацията, която ни движи, съзнателни нагласи и несъзнателни импулси. От години тези проучвания и знания са изключително ценни и се използват целенасочено от медиите, политиката и маркетинга.

Под влияние на социалните медии ние се превръщаме в участници в огромен по мащабите си социален експеримент с над 3,48 милиарда уникални потребителя. И днес поставяйки си за цел да проучим хората, като част от обществото с техните нагласи и взаимодействия, социалните медии се превръщат в прозорец, който ни дава тази възможност.

Процесът на информационно влияние на социалните медии

Мишел-Луи Рускет разглежда информационното влияние, което се осъществява като процес на „проникване на съобщението“, който включва следните етапи:

1. Индивидът се излага или бива изложен на информационен източник. Голям брой други лица са изложени на него по същото време или най-малкото в кратък отрязък от време: следователно индивидът принадлежи към определена „публика“ и именно това позволява масовите комуникации да бъдат разграничени от другите категории комуникации;
2. Индивидът получава съобщение от този източник;
3. Това съобщение се обработва т. е. става обект на когнитивна работа, свързана с интерпретиране, класифициране, интегриране и запомняне- на различни степени в различни форми;
4. При тази когнитивна активност информация е отключена или придружена, заменена и на свой ред подсилена от осъществените взаимодействия с партньори (семейство, приятели, познати, съседи, колеги).

Съобщението дължи истинското си проникване и влияние на действието така наречените „водачи на мнението“, които селектират и трансформират съответното съобщение.

Трансформирането от своя страна може да бъде:

• усвояване– т. е тук ролята му е да се подсили достоверността и близостта на източника, а информацията се пречупва от гледна точка, която се съгласува с интересите на групата;
• асимилация– тук част от информацията изчезва, а към останалата може да се прибави друга.

Според Серж Московичи можем да разграничим три основни системи за комуникация:

• Разпръскване

Източникът не присъства с крайна цел да подсилва, да влияе и убеждава, но за него представлява интерес възможно най-широкото разпространение. Тук влизат историческата, научната и техническа популяризация;

• Разпространение с насочено въздействие

Основна цел е интегрирането на информацията без разпространението да се опитва да наложи определена гледна точка. Задачата е да се интерпретират явленията и ситуациите като се приписва връзка с убежденията на групата;

• Пропаганда

Московичи определя пропагандата като „измайсторяване“, което има за резултат директното моделиране на съзнанието на индивида.

 „Достатъчно е да вкараме всяка фраза в съзнанието на масите със силата на повторенията и опростителството. Това, което им се представя за хубаво, трябва да блести като злато; онова, което им се представя като лошо, трябва да бъде черно като абанос.“( A. Koestler цит. Московичи, С., Социална психология, с. 618)

Технологиите днес са средството, чрез което се осъществява пропаганда в особено големи размери в световен мащаб. Използваните срещу нас инструменти с цел пропаганда се развиват непрестанно.

Най-често срещаните от тях са:

• фалшиви новини- умишлено разпространение на неверни слухове; Често използват привличащи погледа заглавия или изцяло измислени новинарски истории, за да се увеличи четимостта и споделянето;
•  ботове- алгоритми създадени с цел автоматизиране на задача. Иначе трудоемки задачи могат да бъде осъществени автономно;
• тролове- хора, които публикуват противоречиви, провокиращи или извън темата съобщения във Фейсбук, в онлайн дискусионни форуми, стаи за разговори, блогове, коментари към вестникарски статии и др.; основна цел е да се предизвика емоционален отговор от другите потребители; тези потребители често са платени и използвани като средство за политическа и идеологическа пропаганда.

Основни закономерности при взаимодействие със социалните медии

Когато разглеждаме поведението на хората в социалните мрежи трябва да вземем предвид следните закономерности:

Склонност към потвърждение

В социалните медии хората привличат и са привлечени от информация, която потвърждава тяхното мнение. В интернет можем да намерим „доказателство“, което потвърждава буквално всеки аргумент. Това обяснява защо общността земята е плоска и разнообразни конспиративни теории набират толкова много последователи. Когато хората вярват в нещо, те не са склонни да го променят, те се нуждаят само от доказателства- това става донякъде съзнателно, но в по-голямата си степен е несъзнателен процес. Всичко което не подкрепя възприетата гледна точка се омаловажава и игнорира- отново съзнателно и несъзнателно.

Това прави неефективни онлайн дебатите, защото малко хора ще променят гледната си точка по мнението на непознат опонент, независимо какви доказателства използва. Вместо да преразгледат гледната си точка, водени от това, че има толкова много хора, които мислят различно- вероятно с основание, учените установяват, че обикновено хората реагират със защитна реакция от типа как може толкова много хора да са заблудени.

Въпросът днес не е дали, а е защо се случва това? Когнитивният дисонанс предизвиква дискомфорт и обикновено води до търсене на потвърждение, защото повечето хора не се стремят към истината, те предпочитат да са прави.

Ефектът на групата- конформизъм и социално одобрение

Колкото повече хора повтарят нещо, толкова по-вероятно е другите да го кажат. Колкото повече хора вярват в нещо, толкова повече са склонни останалите да повярват.

Ефектът на групата е полезен, той спестява време и енергия, и често ни води към правилната преценка. Той ни дава предимство, обединявайки се в групи и общности ние сме склонни да сме благоразположени и да се съобразяваме с другите.

От друга гледна точка този импулс ни пречи да обмислим и изразим доколко сме съгласни с това, което се случва и доколко ни води стремеж  да сме приети добре в дадена общност. „Там където всички мислят еднакво, никой не мисли кой знае колко.“ казва Уолтър Липман

Ако любима звезда подкрепя кауза, то последователите са много по-склонни да я подкрепят също. Да вземем за пример широкото разпространение на предизвикателството „ледена кофа“, което се направи за подпомагане лечението на АСЛ – страшната болест амиотрофичната латерална склероза, за която почти никой нищо не разбра. Асоциацията успя да събере 53,3 милиона долара от дарения. Благотворителността и забавни дейности като „Ледена кофа”, може би ни дават чувство за принос към нещо добро и полезно, но „благотворителността” и човешкото съчувствие често е било и ще бъде използвано с користни цели.

Изследвайки двусмислени ситуации Робърт Чалдини открива, че това: „всеки да прави каквото прави другия може да доведе до впечатляващото явление наричано масово неведение“(Чалрини, Р, Влиянието, с. 217)

Конформизъм

Хората като социални същества изпитват нужда да са част от група. Останалите участници в много отношения поддържат позиции, с които индивидът е съгласен, но има и други, с които не е. Склонни ли сме да изразим своето мнение при разминаване във възгледите? Или предпочитаме да замълчим  опитвайки се да запазим своя статут в групата?

Един от бързите начините да определим кое е правилно и кое не е да установим кое е правилно според другите. „Склонността да смятаме едно действие за уместно, когато и другите го вършат, обикновено върши работа. По принцип ще направим много по-малко грешки, ако действаме в съгласие с общоприетото, отколкото в разрез с него. Обикновено когато много хора правят нещо, значи е правилно. Тази черта на принципа на социалното одобрение е едновременно неговата най-голяма сила и най-голяма слабост. Подобно на другите средства за влияние и това съкращава пътя към решението как да се държим, но в същото време прави човек особено уязвим за атаките на онези, които търсят сгоден случай да се възползват от това.“(Чалдини, Р., Влиянието, с. 197)

Конформизмът и социалното влияние са нещо полезно и се приемат за нормални. От деца ни учат, че да знаеш как да се държиш в определени среди помага да се ориентираш в живота. Факт е обаче, че в социалните медии сме залети от информация и успешно се възползват от нашето предпочитание към съкратените пътища, от склонността ни да реагираме автоматично на база на частично свидетелство и в синхрон с останалите.

Демонстрация на положение

Хората се стремят към статус. Социалните психолози определят като първична причина за тези демонстрации  стремежът за привличане на партньори. Но днес тези сигнали отразяващи положението надхвърлят партньорските отношения.

По-висок статус ни дава различни предимства, достъп до повече хора, възможности или както често се обобщава „отваря ни врати“. Статусът не е нещо лошо сам по себе си, но е важно да разберем какво има под повърхността т. е. не само какво хората показват, а какво в действително правят. „Добродетел е онова, което правиш, когато никой не те гледа. Останалото е маркетинг.“ (Nassim Taleb)

В забързаното ежедневие често забравяме, че ситуацията не е точно такава каквато изглежда в социалните медии. Светът, културата, обществото като съвкупност от хора и техните взаимоотношения е сложен, многолик, многоизмерен процес.

Влияние на социалните медии – специфични особености и рискове

Според Серж Московичи за да можем добре да разберем дълбоките промени в нашето общество, предизвикани от развитието на комуникациите, трябва да анализираме по-внимателно следствията от  това развитие, като започнем от онези, които се отнасят до природата на тълпите. Най-забележителният факт според него е, че вместо тълпи, събрани на едно и също място и по едно и също време, вече имаме разпръснати тълпи, т. е. публика. В резултат от появата на социалните медии не е нужно хората да са на едно място, те достигат до индивида в собственият му дом или ежедневие за да го превърнат в член на някаква маса. Тази маса е невидима, защото е навсякъде: милиони индивиди с телефон в ръката вече са част от една нова форма на тълпата: нематериална, разпръсната и многочислена.

„Дори и да сме разпръснати, ние споделяме една и съща илюзия за всемогъщество, подтиквани сме към едно и също преувеличаване на оценките на емоциите, поддаваме се на същите чувства на насилие и омраза, както ако бяхме излезли всички заедно на улицата на масова демонстрация. С една дума, ние си оставаме „сомнамбули“- запленени от авторитета на водачите, готови да им се подчиняваме и предразположени да ги имитираме.“(Московичи, С., Ерата на тълпите, с. 244)

В ролята на водачи Московичи включва освен „великите политически мъже“, които са променили лицето на света (поне затова сме им се доверявали) и всички малки „големи мъже“ от всекидневието в областта на изкуството, литературата, науката, религията, търговията, индустрията, спорта и театъра. „Повтаряме- масмедиите не само допринасят за универсалното обожествяване на лидерите, но и за тяхното фабрикуване.“ (Московичи, С., Социална психология, с. 624)

Кой стои зад социалните медии

Тъй като социалните медии се разпространяват бързо и се превръщат в основен начин за информиране, общуване и развлечение, би следвало да се запитаме кой стои зад тези медии и с каква цел се използват. Съвременните потребители са претоварени от информация и визуално съдържание. Те трудно идентифицират надеждността на източника и  са склонни са възприемат с лекота влиянието на така наречените инфлуенсъри или хора с десетки хиляди последователи.

Почти 5 милиарда видеоклипа се гледат на YouTube всеки ден. Следенето на видео дневници или т. нар. влогове преживя огромен ръст на популярност, а епидемията е във всички възрасти, на всички полове и на всички раси. Каква е причината?

Ние сме свързани и съзнателно или не се сравняваме и съобразяваме с другите- факт, който е широко изучаван в психологията. Теорията за социалните сравнения, първоначално предложена от социалния психолог Леон Фестингер през 1954 г. Той заявява, че ние определяме нашата собствена социална и лична стойност, въз основа на това как се подреждаме спрямо другите. В резултат на това непрекъснато оценяваме себе си и другите в различни области като привлекателност, богатство, интелигентност и успех – черти, които много знаменитости в YouTube несъмнено имат. И въпреки, че първоначално тези видеоклипове предлагат терапевтична полза, когато се настройваме ден след ден, за да се разтоварим и преживеем опита или живота на някой друг, особено в случаите, когато сме недоволни от собствения си живот, това може да подсили неудовлетвореността и да се превърне в опасна зависимост.

Пропаганда

В своята книига “Manufacturing Consent,” Ед Хърман и проф. Чомски описват как частни свободни медии функционират като средство за пропаганда. Според тях един от съвременните проблеми е, че съществуващата висока концентрация на собствеността на медиите гарантира, че медиите отразяват волята на богатите корпоративни собственици. Големите технологични гиганти са Google (който притежава Youtube) и Facebook (който притежава WhatsApp и Instagram), Вашингтон пост (собственост на Джеф Безос, Amazon), Intersept (Пиер Омидияр, Ebay), списание Тайм (Марк Бениоф, Salesforce) и т. н.

От друга страна при разпространение на информация се разчита на позоваване на официални източници, което налага  да се правят компромиси- за да се поддържа достъпът до тях, а тези компромиси действат като медийна самоцензура. Херман и Чомски правят аналогии със Студената война и войната срещу терора, но днешният идеологически филтър според тях е по-опасен от всякога. 

Технологичните гиганти от своя страна разчитат на приходите от рекламодателите, което стимулира разпространението на нискокачествено съдържание над висококачествени материали и бум на фалшиви новини. Писателят Макс Рейд описва настоящето като „фалшиви хора с фалшиви бисквитки и фалшиви медийни акаунти, фалшиво движейки фалшивите си курсори, фалшиви кликвания върху фалшиви уебсайтове“ и всичко това с цел да се заблуди мнението на аудиторията т. е. налагат ни се по-сложни, трудни за разпознаване, „фини“ лъжи. Организирани машини за омраза могат да бъдат създадени и насочени срещу всеки, създавайки огромен психологически натиск и заглушавайки независимите гласове.
Херман и Чомски  предупреждават, че непрозрачен алгоритъм контролира това, което виждаме ежедневно. Много изследователи посочват как алгоритмите на социалните медии работят за засилване на теориите на конспирацията, пренасочване на потребителите към по-екстремни съдържания и позиции, потвърждаване на предубежденията на търсещия и стимулиране на възмутителното и обидното. Тези собствени алгоритми, които определят това, което виждаме, не могат да се разглеждат, реконструират или разбират. Медийните платформи, които ги използват, правят това без никаква отговорност. 

От друга страна, интелигентните политически оператори с ресурси могат да изиграят алгоритъма като създават екосистеми от връзки между платформите. Това е направено толкова ефективно в YouTube, че както се отбелязва в доклада "Алтернативно влияние", първите 10 резултата за фразата "социална справедливост" са "критиките на социалната справедливост от реакционните канали".

„Те са хакнали социалния Ви мозък: когато получавате новини във Facebook, въпреки че идва от малък брой корпоративни източници или рекламодатели, Вие ги получавате и от приятелите си и така идват с допълнително доверие, което никога не сте имали към медиите. "(Podur, J., Mind control: How social media supercharged the propaganda system , 31.01.2019, www. Salon.com) 

Един от основателите на Фейсбук, Шон Паркър, ни предупреждава, че целта на Фейсбук  е да „консумира възможно най-много време и съзнателно внимание“, и че това се постига като се дава на потребителите доза допамин всеки път, когато някой харесва или коментира наша снимка, публикация или състояние например. Това ни кара да коментираме и споделяме съдържание, което да ни донесе повече харесвания и коментари. Целта е да се създаде обратна връзка за социална валидация, което от своя страна експлоатира слабите места на човешката психология. 

През 2014 г. беше разкрито, че изследователи във Фейсбук са направили проучване на потребителите, манипулирайки техните настроения, за да тестват дали могат. Този случай е ужасяващ, но частично потулен  и отдавна е забравен.

Многократните академични проучвания показват, че използването на социалните медии е вредно за настроението и самочувствието. Намаляването на употребата му може да помогне за психичното здраве. Ето защо ръководителите на социалните медии на по-високо ниво нито използват, нито позволяват на децата си да използват своите собствени платформи. 

При изучаване на социалните медии от гледна точка на социалната психология е важно да отчетем ролята на изкуственият интелект и машинното обучение, които все по-често се използват в технологичната индустрия. 

Машинното обучение е наука, която изучава способността на компютрите да се обучават за изпълнение на задача, без да бъдат програмирани за конкретна задача. Машинно обучение се използва широко в социалните медии например за категоризиране и разпознаване на изображения,  превода на езици в текст или аудио, търсене на ключови думи в голям текст. Машинното обучение е включено навсякъде където има софтуер, който изпълнява трудоемка задача в мащаб извън човешките способности, особено в търсачките.

Изкуственият интелект има способност да анализира обкръжаващата го среда и да предприема действия, които водят до постигане на определени цели. Това е изключително мощен и бързо развиващ се инструмент, чрез който можем да противодействаме на фалшивите новини, да подобрим грижите за здравето си, да се борим с климатични промени и да решим много други глобални проблеми. Въпросът тук е какво ще се случи когато попадне в погрешните ръце? 

Андрю Цончев, който управлява сектор “Технологии” в компанията Darktrace Industrial, занимаваща се с кибер сигурност, смята, че манипулирането на общественото мнение ще се превърне в много по-голям риск, отколкото хакването на техните устройства. Според него постепенно контролирането на информацията ще стане много по-важно от това данните просто да бъдат откраднати.

Изкуственият интелект е огромен фактор за растеж на много индустрии, благодарение на способността му да рационализира бизнес процесите, да намали експлоатационните разходи и да автоматизира досадните задачи. Лидерите в областта на изкуствения интелект са Amazon, IBM, Facebook, Intel, Microsoft, Google, Apple,  Samsung, Ebay. От тук следва, че изкуственият интелект не е нещо далечно и екзотично, той е част от живота на всеки от нас, влияе на нашето поведение и взаимоотношения. „Докато всички системи отразяват намеренията и предубежденията на техните човешки създатели, изкуственият интелект отвежда нещата в нова посока, свързвайки изводите си с неочаквани и често необясними начини. Ето защо някои водещи гласове в академичната общност и в областта на компютърните науки призовават за нов начин на изучаване и разбиране на действията на ИИ, които те наричат ​​"машинно поведение". (MsKendrick, Artificial Intelligence Is Now Far Too Big To Be Limited To Computer Science, Forbes, 31.05.2019). 

Ивад Рахван, който ръководи медийната лаборатория MIT предупреждава, че "В момента учените, които най-често изучават поведението на машините, са компютърните учени, робототехници и инженери, които са създали машините на първо място. Тези учени могат да бъдат експерти-математици и инженери, но те обикновено не са обучени поведенчески.“ В своя доклад, публикуван в Nature, екипът на Рахван предлага да се увеличи това ниво на разбиране чрез разширяване на хоризонтите на компютърните науки в биологията, икономиката, психологията и други поведенчески и социални науки.

С напредъка на изкуствения интелект, светът става все по-изкуствен и не можем да бъдем сигурни, че това, което ни се показва е реално или е измислица на изкуствен интелект и машинно обучение. В много случаи тази технология се използва за добро, но какво ни гарантира, че няма да се използва и за заблуда и манипулация на широката публика? С нарастването на машинното обучение могат да се сортират огромни количества данни с цел да се установи кое ни въздейства по-силно, кое ни влияе. Опасността тук е, че изкуственият интелект може да използва всички тези данни самостоятелно, без съзнателния контрол на обучител или вследствие задание на разработчик. 

Съществува и така нареченото интелигентното съдържание което се характеризира с това, че самото съдържание се променя според това, кой го вижда, чете, гледа или слуша. Това се тества като видео приложение на Netflix и TikTok. Свикнали сме с нашите търсачки, които ни предоставят идеи въз основа на това къде се намираме, от какво се интересуваме и какви сме, но досега съдържанието беше едно и също за всеки, който го преглежда. Интелигентното съдържание позволява на всеки потребител да получи различен опит и би могло да се насочи към индивидуалните особености и слаби места на всеки от нас.

Модел на изкуствен интелект, наречен GPT2, създаден от OpenAI, изследователска организация с нестопанска цел, подкрепен от Елън Мъск и други е текстов генератор, способен да създава съдържание в стила на данните, които са били подадени, независимо дали е за новини, за художествена литература или друга форма на писане. Изследванията не са били публикувани, тъй като резултатите, които са получени са толкова реалистични, че е отчетена опасност от злоупотребата с тази технологията

В усилията си да повиши осведомеността ни за това колко мощна технология за изкуствен интелект е станала, Филип Уанг създава уебсайта „Тази личност не съществува“. Друг подобен сайт е Whichfaceisreal. И двата са предназначени да представят силата на технологията, разработена от софтуерните инженери в NVIDIA Corporation. Те доказват колко лесно се заблуждават хората какво е реално и какво е изкуствено

Фалшивите видеоклипове могат да бъдат опасни ни предупреждава Бернард Мар:  „На пръв поглед, възможностите на изкуствения интелект да създават реалистични гласове, изображения и видеоклипове, които са толкова реалистични, че е трудно да се каже, че са изкуствени, е вълнуващо, интригуващо и изумително. Но преди да се натъкнем на невероятната технология, трябва да спрем, за да разгледаме по-престъпните употреби. „ (Marr, B., Forbes, 07.05.2019, Artificial Intelligence Is Creating A Fake World -- What Does That Mean For Humans?)

 Технологията „Deepfake“ използва компютърно генерирано аудио и видео, за да представи нещо, което всъщност не се е случило. Тя е била използван за размяна на глави на известни личности, публикува се и изявление на Обама, което никога не е правено.

Освен личното представяне на неверни данни и възможните вреди за хората, някои законодатели са загрижени за дезинформацията, която тази технология може да разпространи в интернет и масовите манипулации с изключително широко и бързо разпространение.

„Фалшивата“ информация, независимо дали е предадена в текст, снимки, аудио или видео, е разпръсната и възприемана като реална, тя може да се използва за зли цели и манипулации. Бернард Мар специалист и консултант по съвременните технологии предупреждава, че Изкуственият интелект създава фалшив свят и е време да се научим да не се доверяваме на това, което виждаме и чуваме. (Marr, B., Forbes, 07.05.2019, Artificial Intelligence Is Creating A Fake World -- What Does That Mean For Humans?)

Заключение

Социалните медии влязоха в нашия свят и го промениха безвъзвратно. Трудно е днес да си представим света без възможността да споделяме идеи и да общуваме в реално време, независимо от разстоянието; достъпът до неограничено количество информация и възможности за забавление, обучение и реализация.

Социалните медии са нещо неутрално т. е. могат да се използват с добри, но и с лоши цели. Безспорни са потенциалните ползи за обществото, но би следвало да познаваме и контролираме вредите, които ни причиняват като най-често срещаните днес са пристрастяване, депресия и политическа поляризация. 

Изкуственият интелект от своя страна автоматизира много процеси, подражавайки и стимулирайки човешката интелигентност. Много често обаче тази технология остава скрита и без контрол. За нас все по-трудно става да разграничим реалното от изкуствено създаденото, логичното от етичното. 

Възникват редица въпроси: Могат ли да предизвикат технологиите масова безработица? Възможно ли е една технология да бъде обективна, рационална, безпристрастна без да разбира и усеща човешките чувства? Използват ли се технологии за масово наблюдение?  Използва ли се изкуственият интелект за военни цели?

 Заобиколени от различни култури, пренаситени със стимули, подвластни на суетата, ние все по-трудно се ориентираме кои сме, къде се намираме, от какво наистина имаме нужда и кое е полезно за нас. „Резултатът е, че става все по- невъзможно да обмисляме сериозно и задълбочено какво е най-добре да направим в много ситуации. Затова дори най-внимателните от нас все по-често реагират автоматично на стимулите за действие, които са налице в тази среда. В такъв случай като се има предвид забързаното темпо на днешния свят и неговото свойство да нарушава концентрацията, значи ли това, че всички сме обречени да ни извозват по този начин? Не- при условие, че вместо да беснеем срещу настъпването на този автоматизъм, го приемем, но като установим систематичен контрол върху начина, по който той ни въздейства.“ (Чалдини, Р. Пред-убеждаването, с 368)

Използвана литература:

Московичи, С., Ерата на тълпите, Дамян Яков, София 2007

Прочети още: Глобални Проблеми на Съвремеността