Психосоциално Развитие и кризи на развитието – Ерик Ериксън

Раждането на човек не съвпада с раждането на личността. Личност той става в процеса на своето психосоциално развитие под въздействие на социалната среда- семейство, училище, приятели, връстници. В своето развитие човек преминава през осем етапа със съответните нормативни кризи на развитието.

Ериксън създава теория, според която човек в продължение на целия си живот се развива, преминавайки през няколко универсални кризи на развитието. Процесът на разгръщане на тези стадии е подчинен на епигенетичния принцип, според който личността се развива стъпаловидно, на етапи. Всеки стадий настъпва в определено време (критичен период), а преходът от един стадий към друг е предрешен от готовността на личността да се придвижва към растеж и зрялост. Пълноценно функциониращата личност се формира само чрез преминаване през всички стадии.

Теорията на Ериксън свързва принципите на личностното и социалното развитие. Терминът „психосоциална” се отнася до взаимодействието между емоционалните потребности на индивидите и техните социални среди.

Стадии на психосоциално развитие. Кризи на развитието

Ериксън описва психосоциалното развитие като поредица от стадии. Хората преминават през осем стадия, всеки от които е белязан от психосоциален проблем или кризи на развитието. Успешното развитие зависи от разрешаването на кризите на всеки стадий. Все пак, въпреки че неразрешаването на някои от кризите влияе негативно на последващото развитие, Ериксън твърди, че индивидите могат и преодолеят неразрешените конфликти и по-късно – хората могат да се връщат и обратно през стадиите. Осемте стадия са:

1. Доверие срещу недоверие (0-2 г.).

Първоначално чувство за доверие, което дава смелост на индивида да изследва своя свят в по-нататъшното развитие. Според Ериксън децата, които преминават през този стадий успешно, ще бъдат способни да се доверяват на другите хора, че техните основни потребности ще бъдат подкрепени. Това е резултат от грижовни възрастни, които са осигурявали последователно удовлетворяване на потребностите на детето, което формира чувството, че може да се довери и да разчита на света около себе си. От друга страна, децата, които не са разрешили проблема за доверието, ще бъдат недоверчиви към другите хора и ще възприемат света като враждебен.

2. Автономия срещу съмнение (2-3 г.).

Формиране на чувството за компетентност и автономия, следователно на доверие в собствените способности. Децата трябва да се научат да се справят с редица дейности сами – да могат да ходят, говорят, да се хранят и да използват тоалет. Така те развиват чувство на автономия и контрол върху своите мисли, емоции и поведения. Децата, които не успяват да решат проблема за автономията, остават със съмнения в себе си и развиват чувство на срам поради своята неспособност да контролират средата си. Според Ериксън родителите трябва да насърчават автономията, като предоставят на децата много възможности да правят избори, да се хранят и обличат сами, да упражняват самоконтрол чрез обучение в тоалетни навици.

3. Инициатива срещу вина(4-5 г.).

Енергично изследване на средата, което трябва да бъде подпомагано и насърчавано. Стадият включва първите преживявания на децата в училище. Към автономията се добавя способността за започване, планиране и изпълняване на задачи. През този период децата отстояват себе си и се учат да вземат инициативата в своите взаимодействия с хората. Според Ериксън децата, които успешно преминават през този стадий, откриват чувството за цел, а тези, които не успяват да разрешат кризата на инициативността, ще бъдат неспособни да бъдат инициативни и по-късно в живота си. В училище инициативните деца показват по-голяма саморегулация и способност да си поставят цели. Родителите и учителите могат да подпомагат инициативността чрез представяне на много възможности на децата да опитват нови неща и да им помагат да се ангажират в дейности, избрани от тях.

4. Трудолюбие срещу малоценност(6-11 г.).

Успехът в училище води до трудолюбие, себеприемане и вяра в собствените способности. Неуспехът създава отрицателен Аз-образ, чувство на неадекватност, което може да пречи на по-нататъшното учене. При това не е задължително неуспехът да е реален: той може да е просто неспособност детето да отговори на стандартите на възрастните. Стадият обхваща началното и по-голямата част от основното училище. Децата трябва да се справят чрез усилия с новите изисквания и да научат нови умения. Ако не успеят, могат да формират чувство за малоценност. Успешното преминаване през стадия осигурява чувство за компетентност и резултатност на усилията. В училище тези деца демонстрират ангажимент и трудолюбие в учебните дейности. За да насърчат трудолюбието, родителите и учителите трябва да насърчават децата да се включват в предизвикателни дейности, за да развиват чувство за постижения и успех.

5. Идентичност срещу объркване на ролите(12-18 г.).

Необходимост от предефиниране на психосоциалната идентичност, установена на по-ранните етапи. Кризата се разгръща в средното училище. Тийнейджърите трябва да открият своята идентичност по отношение на професия, полови роли, политика, религия. Те започват да задават универсални въпроси като „Кой съм аз?” и „Какво да правя с живота си?”. Задачата на този стадий е да се открие Аз, който интегрира различни аспекти (интелектуални, социални, сексуални, морални) в едно цяло. Тийнейджърите, които преминават успешно през стадия, развиват чувство на доверие към себе си, а тези, които не разрешават проблема за идентичността, остават объркани за това, кои са, какви ще станат и какво да правят с живота си. За да подпомогнат юношите да се придвижат през този труден стадий, възрастните трябва да показват приемане и признание на кариерите, религиите и идеологиите, избирани от юношите, доколкото и винаги когато е възможно.

6. Интимност срещу изолация(ранна зрялост).

Приятелство, интимност, съревнование, сътрудничество, при което човек се свързва с другите, като поддържа собствената си идентичност. Младите възрастни търсят близки отношения с другите. Успехът означава способност за неегоистична любов и формиране на дълбоки, топли отношения, които включват даване и получаване или даване без очакване на нещо в замяна. Неуспехът на този стадий ще води до чувство за изолация и за неспособност за постигане на близост с другите.

7. Продуктивност срещу застой(средна зрялост).

Стадият се разгръща в средната зрялост – във времето, когато индивидите създават семейства и трябва да открият начини да се чувстват удовлетворени, както и да се грижат за другите. Тези, които успешно се справят с тази задача, чувстват потребност да се грижат за семейството си, да споделят това, което имат и да участват в отглеждането и възпитанието на децата. Ако кризата не е разрешена, възрастните могат да развият чувство за застой в своя живот и да чувстват липса на принос към света.

8. Интегритет срещу отчаяние(късна зрялост).

Последнаъа криза на развитието е опитът за приемане на живота такъв, какъвто е, с неговите постижения, неуспехи и ограничения. Това е психосоциална криза, при която хората се опитват да извлекат смисъл от живота, който са изживели. Според Ериксън хората, които са удовлетворени от изборите и решенията си, придобиват мъдрост, приемайки грешките си. Ако кризата не е разрешена, възрастните могат да преживяват чувство на отчаяние за изгубените възможности и страх от смъртта.

Всеки човек изпитва объркване, тревожност, тъга и страдание. Тези състояния не са психична болест, когато са естествена част от ежедневието и са свързани с реалността. За да се определят като симптоми на психична болест, те трябвя да са достатъчно силни и да влияят на нормалното функциониране – сън, хранене, социални взаимоотношения, работа и следване на адекватно поведение.

Кризи на развитието и Как може да помогне консултация с психолог?

Психотерапията се определя като планирано психологично въздействие, най-често словесно, върху симптоми на човека с лечебна цел. Фокусът е към възвръщан на здравето, регулиране на неговото неадекватно функциониране в психо-социален план и подпомагане на неговото адекватно приспособяване към действителността.

Съществуват разнообразни видове школи, но тенденциите при психотерапията и онлайн консултирането е да се използваинтегративен подход.. Независимо от прилагания начин на психотерапевтично лечение, то може да бъде описано чрез условно разделяне на 4 фази:

1. Целеобразуване- формулирането на проблема, а оттам и целта на терапията
2. Криза- етап на постигане на ново, по-ефективно ниво на функциониране след преодоляването  и
3. Промяна- постигане на нов опит в хода на терапевтичната сесия при променено функциониране на индивида на преживелищно и поведенческо ниво
4. Интегриране на придобития опит с външната реалност