Карл Роджърс

Карл Роджърс „Психотерапията не е начин да правим нещо с човека или да го подтикваме да направи нещо със себе си. Тя, напротив, е начин да го освободим за нормалното му израстване и развитие.“ 

Карл Роджърс е влиятелен психолог, който в средата на 20 век заедно с Ейбрахам Малсоу основава хуманистичното направление в психотерапията. Често се нарича „третата сила в психологията“. Възниква като антитеза на двете доминиращи тогава направления- бихейвиоризма в областта на научните изследвания и психоанализата в клиничната практика.

Хуманистичната психология изследва важни аспекти от човешкото поведение, които са пренебрегвани от бихейвиоризма и психоанализата. Такива са: любовта, творчеството, израстването, отговорността, духовните прояви и постижения на човека и др. Това са белези отличаващи човека от всички останали биологични видове и от техническите съоръжения и механизми. (Георгиева, Р. Психотерапията на Карл Роджърс, с. 46)

Роджърс е известен с революционните си идеи и иновации в областта на психотерапията. Той преобръщат традиционната представа за нея като лечебна практика, базирана върху медицинския модел за третиране на симптомите на пациентите. Роджърс се концентрира върху субективните или феноменологични преживявания на клиента, нормалния човешки контакт и зачитането на личността и потенциала на всеки човек в усилието му  да осмисля и определя живота си. Този даден само на човека шанс да израства умствено и духовно, да твори, да преобразува и усъвършенства средата си хуманистичните психолози определят с емблематичното за подхода  име „самоактуализация“.

Роджърс прилага и доразвива своята „клиент- центрирана терапия“, която се превръща в   „личностно- центриран подход“. При него той вече не говори само за психотерапия, а за гледна точка, за философия и определен подход за живота, който води към израстване- на отделния човек, на групата или на общността.

Животът на Роджърс

Детство

Карл Роджърс е роден в Оук Парк, Илинойс, предградие на Чикаго. Родителите му се придържат към строги фундаменталистки становища, които, както се изразява самият той, го държат като менгеме през цялото му детство и юношество. Религиозните им вярвания и потискането на всякакъв израз на емоции го принуждават да живее по правила, които не са негови. Роджърс описва този период като лишен напълно от това, което по-късно определя като близки междуличностни отношения.  Той е самотно дете, което непрекъснато чете.

Когато е на 12 години, семейството се премества във ферма, където у Роджърс е събуден интересът към природата. Чете за селскостопански експерименти и за научния подход към решаването на проблемите. Макар четенето да му помага да фокусира интелектуалния си живот, емоционалният му живот е пълен хаус. Той пише: “Фантазиите ми през  този период определено бяха странни и вероятно биха се класифицирали като шизоидни от някой диагностик, но за щастие тогава нямах никакви контакти с психолози“(Роджърс, К., Начин да бъдеш, с.39).

Образование

В колежа на университета в Уисконсин се включва към подразделение на Християнската младежка организация и открива какво е да имаш приятели и съмишленици.

Записва история в Колежа за литература и наука. През този период трупа опит ръководейки бойскаутски клуб, а лятото работи като ръководител на лагер за деца в неравностойно положение. Общува все по-активно и уверено. Среща Хелън- момичето, което по-късно става негова съпруга. Тя му дава своята обич и подкрепа, и по негови думи съвместно научават много важен житейски урок:  „че темите, за които се говори най-трудно- скритото безпокойство и недоволство, заслужават най- много внимание.“ (Роджърс, К., Начин да бъдеш, с. 41)

Заедно със съпругата си Хелън посещават докторантски курсове в Нюйоркската теологична семинария. Курсът „Работа с младежи“ на Гудуин Уотсън вдъхновява Роджърс да направи работата с хора своя професия.

 На 22 години, докато е на християнска студентска конференция в Китай, най-накрая се освобождава от фундаменталистките принципи на родителите си и приема по-либерална философия за живота. Убеждава се, че хората трябва да избират как да ръководят живота си според собствената си интерпретация на събитията, а не да разчитат на становищата на другите. Вярва, че активно трябва да се стремим към самоусъвършенстване. Тези концепции стават крайъгълни камъни на неговата теория за личността.

Академична кариера

Роджърс защитава докторска степен по клинична и педагогическа психология през 1931 г. в Учителския колеж на Колумбийския университет. Прекарва 9 години в Обществото за предотвратяване на жестокостта към децата, работейки с юноши с отклоняващо се поведение и в неравностойно положение. В работата си, разказва той, оценява всеки от методи за работа с деца само по един критерий- „дали работи“ и „дали има ефект“. В резултат от натрупания опит започва да изгражда своите професионални възгледи. Именно там той усеща факта, който напълно осъзнава и доразработва в последствие. Клиентът е този, който знае какво го наранява, в каква посока да поеме , кои проблеми са от ключово значение, кои проблеми са дълбоко погребани.

  „Започнах да проумявам, че вместо да показвам колко съм умен и колко много знам, е по-добре да оставям на клиента да насочва психотерапевтичния процес.“ (Роджърс, К., Израстването на личността, с. 34)

През 1940г. започва академичната си кариера, преподавайки в Щатския университет на Охайо, Чикагския университет и Университета на Уисконсин. През тези години разработва и усъвършенства теорията и метода си на психотерапия. Успява да осъществи своята мечта да записва терапевтичните си интервюта. Това му дава възможност да изследва задълбочено отговорите на клиентите и значението им за хода на интервюто.

Последните години от живота си посвещава на писане и работа с групи като постига значимо обществено въздействие. Цялостният подход към хората и техните взаимоотношения намира приложение в много области. Организира програма за хуманизиране на медицинското образование, провежда срещи на групи с хора от различни раси и различни култури, воден от вярата, че разбирателството между различните е жизнено важно, за да оцелее нашата планета.

Карл Роджърс е номиниран за нобелова награда за мир.

Клиент-центрирана терапия- обща хипотеза и основни понятия

В началото на професионалната си кариера Роджърс си задава въпроса “Как мога да прилагам терапия, или да лекувам, или да променя този човек?“. По-късно го формулира така: „Как да изградя такъв тип отношение с него, че той да може да го използва за собственото си израстване?“. (Роджърс, К., Израстването на личността, с. 54)

„Всеки човек притежава огромен потенциал да разбира себе си, да променя представата за себе си, основните си възгледи и поведение; този потенциал може да се реализира при условие, че се осигури подходящ психологически климат.“(Роджърс,К., Начин да бъдеш, с. 111)

Актуализираща тенденцияспоред Роджърсе вродената мотивация, която съществува във всяка форма на живот, за да развие максимално потенциала си; хипотезата за наличието на неограничен вътрешен потенциал у всеки човек за личностно развитие и промяна.

Условията благоприятстващи терапевтична промяна са:

Конгруентност– съответсвие между това, което преживяваме, това, което осъзнаваме и това, което показваме; Личностната промяна в клиента се стимулира, колкото по-висока е степента на конгруентност  на терапевта.

Безусловно положително отношение– цялостно приемане от страна на терапевта на всички емоции на клиента- притеснение, омраза, гняв, смелост, любов или гордост, без преценяване, осъждане и уговорки;

Емпатично разбиране– „да бъдеш чувствителен във всеки един момент към потока от променящи се преживявания, който преминава през този друг човек- страх, гняв, нежност, смущение, е една дума всичко , което той или тя изпитва. Означава временно да живееш живота на другия човек, деликатно да бъдеш там, без да го съдиш и оценяваш, да долавяш значенията, които той едва осъзнава, без обаче да се опитваш да му разкриваш тези неосъзнавани чувства, тъй като те могат да се окажат травмиращи.“; (Роджър, К. Начин да бъдеш, с. 134) Емпатията в психотерапията е израз на професионална нагласа, а не на предпочитанията на терапевта към отделни теми и клиенти.

Преживяване на опита– в отсъствие на всякаква реална или въобразена заплаха към личността на клиента той може да си позволи да се вгледа в различните аспекти на своя опит- такива, каквито му изглеждат на него, така както ги преживява през своите сетива и най-дълбока интуиция, без да се опитва да ги напасне към личната си Аз-концепция.

Себеактуализация– най-голямата мотивираща сила в личността е импулсът към актуализиране на себе си.

Отношението

Според Роджърс подходите, които разчитат на знание, на тренинг, на приемане на човека като нещо, което може да бъде променено и научено, не са от полза. Правилното взаимодействието е значимо, защото дава на клиента свобода да изследва себе си едновременно на съзнателно и несъзнателно ниво, когато  е готов за това и без морална или диагностична оценка , тъй като всички оценки могат да бъдат възприемани от клиента като „заплаха.“

„Можеш да обясниш на човека какво той представлява, да му предпишеш стъпките, които ще го поведат напред, да го обучиш на нови , по-успешни начини на живеене. Но според моя опит тези опити се оказаха безплодни и незначителни. Най-многото, което могат да дадат, е известна временна промяна, която скоро изчезва и човекът става още по-убеден в своята непълноценност“(Rogers C. 1961, цит. Георгиева, Р. , Психотерапията на Карл Роджърс, с. 89).

Въпросите, свързани с личните избори и съдба, нямат единствен правилен отговор. Това, което би помогнало на един, е невалидно или вредно за друг. Правилният отговор днес може да се окаже погрешен. Въпросите, на които сами сме намерили отговора, се запомнят задълго и укрепват доверието в собствените ни възможности.

Мотивация за промяна

В подходящият психологически климат според Роджърс се освобождава поривът  за израстване. „Това е поривът, който наблюдаваме в целия органичен и човешки живот- към обхващане на нови пространства и хоризонти, към автономия, развитие, зрялост- поривът да се даде израз и да се активизират всички способности на организма до степен, в която тази активност издига организма или личността на по-високо ниво. Този порив може да бъде погребан под многобройни пластове от натрупани психични защити; може да е скрит зад фино изработени маски, които отричат съществуването му; но вярвам, че той е във всеки от нас и очаква подходящите условия, за да се прояви.“

С други думи, помагането е свързано с доверие към потенциала на индивида и подкрепа за неговото развиване. В известен смисъл това е съзвучно с помощта в „зоната на близко развитие“ на Лев Виготски. Има два начина да бъде видян човекът: като статичен, окончателно завършен, трайно сформиран или като изменящ се, съдържащ възможност за промяна и развитие.  Роджърс предпочита втория.

Необходимите и достатъчни условия за личностно развитие и промяна  Карл Роджърс

(Rogers C., цит. Георгиева, Р. Психотерапията на Карл Роджърс, с. 101)

За да възникнат конструктивни изменения в човека е необходимо за определен период от време да са налице следните условия:

Двама души да са в контакт.

При тежки душевни или физически заболявания или при категорично нежелания за общуване от страна на клиента би възникнало затруднение при следващите стъпки, а етично погледна биха били- нежелателни.

• Първият, когото ще наричаме клиент, да е в състояние на инконгруентност, уязвимост или тревожност.

Тук не се търси предварителна диагноза или кръг от решавани проблеми, а се определя състоянието на човек, който желае да реши свой проблем. Самият факт, че той го е осъзнал и заявява пред терапевт го определят като клиент т. е той е активен и иницииращ процеса.

• Вторият, когото наричаме терапевт, да е конгруентен (иинтегриран) във взаимодействието.

Терапевтът е искрен осъзнава своите чувства, той може да ги остави такива каквито са, а ако се наложи да ги каже или покаже. Той буди доверие с това, че участва във взаимодействието такъв, какъвто е, а не с учтива или професионална фасада.

Терапевтът да изпитва безусловно позитивно отношение към клиента.

Терапевтът дава възможност на клиента да изразява непосредствените си преживявания- страх, объркване, мъка, гордост, гняв, омраза любов, смелост или отчаяние. Приемат се с положителна нагласа- без оценки и резерви, а не просто  приемане определени типове поведение и отхвърляне на други.

Терапевтът да изпитва емпатично разбиране на вътрешната оценъчна система на клиента и да се старае да му предаде своето разбиране.

Този тип разбиране е изключителна рядкост. Вместо него ние обикновено получаваме или даваме  друг тип разбиране: „Разбирам какво не е наред с теб“, „Разбирам кое те кара да се държиш така“ или „ И аз съм бил в такава ситуация и реагирах съвсем различно“ т. е. оценъчно разбиране от външна гледна точка. Когато някой приема и разбира как се чувства другия, без да го анализира или съди, тогава настъпва промяна и води до израстване.

Клиентът да възприема в някаква, поне минимална степен безусловното отношение и емпатичното разбиране на терапевта

Това условие се отнася до степента, в която клиентът е способен да приеме и усети отношението на терапевта към себе си. Тук не става въпрос за обяснения, интерпретации и интелектуални послания, които терапевтът дава в хода на терапията.

Резултатите

Според Роджърс и нарастващия обем научни изследвания при този вид отношение настъпват промени, а именно: по-реалистични възприятия, по-висока самооценка, увеличен самоконтрол, ниска степен на фрустираност от стресови фактори и по-бързо възстановяване, отпадане на нуждата от защитни механизми.

Динамика на промяната

Промяната на клиента Роджърс описва по следния начин:  „когато клиентът попадне на човек, който го изслушва, приемайки чувствата му, той постепенно придобива способността да слуша сам себе си. Той започва да чува вътрешните си послания- да осъзнава, че изпитва гняв, че е уплашен, че  е завладян от смелост. С постепенното си откриване на самия себе си той започва да идентифицира чувствата, които винаги е отричал или потискал, защото са му изглеждали толкова ужасяващи, неконструктивни, анормални или срамни, че преди никога не е успявал да осъзнае присъствието им у него.

Докато се учи да се вслушва в себе си, той също така постепенно започва във все по-голяма степен да приема това, което е. „ (Rogers C., 1980)

Безусловното приемане от страна на терапевта в този процес помага на клиента да приеме  и опознае себе си без да се самоосъжда, постигайки това той вече няма нужда от маски и защити, а прави крачка напред по пътя на личностното си израстване.

„Клиентът променя и реорганизира Аз-концепцията си, дистанцирайки се от себевъзприятието си като неприемлив за самия себе си, незаслужаващ уважение, принуден да живее по чужди стандарти. Той се приближава към образа си на личност със собствена ценност.“ (Роджърс, К., Израстването на личността, с. 90)

Себеактуализация и родителски стил

Себеактуализация според Роджърс е най-голямата мотивираща сила в личността е импулсът към актуализиране на себе си. Макар, че този стремеж е вроден, може да му се помогне или да бъде възпрепятстван от преживяванията в детството и от ученето.

 Роджърс подчертава значението на отношението майка- дете, тъй като влияe върху растящото чувство за Аз на детето. Ако майката задоволява потребността на бебето от любов, което Роджърс нарича положително отношение, новороденото в повечето случаи ще се превърне в здрава личност.

Ако майката направи любовта си  към детето зависима от правилното поведение (условно положително отношение), детето ще интернализира отношението на майката и ще развие „условия за стойност“. В този случай детето се чувства значимо само при определени условия и ще се опитва да избягва поведения, които носят неодобрение. В резултат на Аза на детето не се позволява да се развие в пълна степен. То не може да изразява всички аспекти на Аза си, защото е научило, че някои от тези поведения ще донесат отхвърляне.

В идеалния случай майката ще демонстрира любов и приемане на детето независимо от неговото поведение. Дете, което получава безусловно положително отношение, няма да развие условия за стойност и следователно няма да има нужда да потиска някаква част от оформящия се Аз.

Роджърс не отрича, че поради вътрешни страхове и защити хората могат да се държат по изключително жесток, ужасяващо деструктивен, незрял, деградиращ, асоциален начин и често те правят именно това. На база своите проучвания и опит той стига до извода, че и в тези хора, както във всички нас съществува мощен позитивен импулс на най-фундаментално ниво.

Себеактуализацията е най-високото ниво на психичното здраве. Концепцията на Роджърс е подобна по принцип на тази на Малсоу, макар че двамата се различават донякъде по характеристиките на психично здравите хора.

Според Роджърс психично здравите или напълно фунциониращите хора притежават:

• Откритост и свежест на оценката на целия опит
• Склонност да живеят пълноценно във всеки момент;
• Способност да се ръководят от инстинктите си, а не от разума или мнението на другите;
• Чувство за свобода в мислите и действията;
• Висока степен на творчество;
• Непрекъсната потребност за максимизиране на собствения потенциал;
• Роджърс описва напълно функциониращите хора като актуализиращи се, а не като актуализирали се, за да посочи, че развитието на Аза винаги е процес.

Една обща хипотеза за човешките отношения

Роджърс показва, че идеите му са приложими не само в психотерапията, но и в училището, семейството, бизнеса и политиката- във всяка социална среда, за която израстването на личността е цел и приоритет.

Организират се личностно-центрирани семинари в САЩ, Мексико, Бразилия, Венецуела, Япония, Великобритания, Русия и Испания.

Научни изследвания, потвърждаващи основните хипотези на  личностно-центрирания подход

• Уайтхорн и Бец правят проучвания на степента на успех, постигнат от млади лекари при работа с пациенти страдащи от шизофрения. Сравняват подхода на групата от лекари, които достигат най-добри резултати с тази на група лекари с пациенти с най-слабо подобрение. Установяват, че в първата група са лекарите, които успяват да изградят отношение на доверие с пациентите.
• Д-р Дейвид Аспи и неговия екип изследва подпомагането на учебния процес. Откриват  статистически значима положителна връзка между условията , при които протича междуличностното общуване и способността на децата да четат; средния ученически успех; когнитивните способности; инициативността.
• Проучване на Фидлър установява, че утвърдени терапевти с различна ориентация, формират сходни отношения със своите клиенти: разбиране на чувствата, чувствителност към нагласите му, топло отношение на заинтересованост, без емоционално свръхвъвличане.
• Дитс изследва  физиологичните реакции и установява, че когато отношението на терапевта се променя, дори слабо, към по-малко приемане, организмът реагира спрямо заплахата дори на физиологично ниво.
• Халкидис съпоставя 10 специално подбрани случая, които могат да се определят като „най-успешни“ и  10 определени като „най-неуспешни“ случая. Установява, че високата степен емпатично разбиране е значимо корелирано с повече успешни случаи. Високата степен безусловно позитивно отношение и оценката на искреността на терапевта са значимо корелирани с успешен изход от психотерапията.
• Изследване, проведено от Раскин с осемдесет и трима практикуващи психотерапевти поставя на първо място емпатията, като най-важна черта на идеалния психотерапевт- терапевтът, който искат да бъдат . Изборът се прави сред дванайсет предложени за оценка качества.
• Многобройните проучвания, които изследват Бергин и Щруп, показват положителна корелация между емпатията на терапевта, самоизследването на пациента и независимите показатели за настъпилата у пациента промяна“(Bergin&Strup,1972)
• Болдуин и екипът му правят изследвания в институт „Фелс“ на отношенията родители-деца и установява, че децата на родители, които се отнасят с тях с топлота и уважение, демонстрират ускорено интелектуално развитие, повишена емоционална стабилност и самоконтрол.

Критика

Роджърс става мишена на критики по редица въпроси. Трудно доказуема е тезата, че шестте формулирани от него условия са наистина необходими и достатъчни, макар да има немалко свидетелства в полза на идеята за необходимостта от емпатично отношение от страна на терапевта.

Принципът на Роджърс, че срещата между терапевта и клиента трябва да е среща между равни се критикува от Мартин Бубер и Джефри Мансън.

Критиците отбелязват липсата на конкретност за вродения потенциал за себеактуализация и приемането на субективните съзнателни преживявания за сметка на безсъзнателните влияния.

Критиките отправени към него с отдалечаване от времето, в което е живял и работил стават все по-нерелевантни. Това, което той и всеки един от великите терапевти ни дават е уникална перспектива.

Принос

Приносът на Карл Роджърс е в широк диапазон от дейности: преобръща представите на терапевтите за психологичното консултиране; привлича вниманието на обществеността към психотерапията, което води и до задълбочени научни разработки в областта; оказва влияние на образователните методи; спомага за развитието на методи за работа с групи; прилага методите си и с цел подобряване на качеството на общуването между отделните раси и култури.

Уникалната центрирана върху човека психотерапия на Роджърс е оказала съществено влияние върху психологията. Теорията и терапията са породили значителни подкрепящи изследвания и широко се използват в клинична среда.

Роджърс е влиятелен в движението за човешки потенциал от 60-те години на 20ти век и част от цялостната тенденция към хуманизиране на психологията. Избран е за президент на АПА през 1946г. и получава Награда за изключителен научен принос, както и за изключителен професионален принос.

Някои от идеите на Роджърс се възприемат и се разпространяват толкова широко, че днес е трудно да си спомним колко свежи, дори революционни, са били те тогава пише Питър Крамър.

Психотерапията днес

Анализаторът на развитието и състоянието на психотерапията в Европа Серж Жианже отбелязва, че съществуващите психотерапевтични подходи днес са повече от видовете сирена и вино във Франция. Според него те са 365, по един за всеки ден от календара. Процентно, по данни на това изследване, разпределението на психотерапевтичните практики в Европа като цяло през последното десетилетие е следното: 25%- психоанализа; 15 до 25% когнитивно-поведенчески подходи; от 20 до 40% хуманистична психотерапия; 10-15% фамилна психотерапия; 5-10% трансперсонална психотерапия (Genger S. , 2008, цитат по Георгиева, Р., Психотерапията на Карл Роджърс, с. 23).

В нашето технологично общество все още се акцентира върху контрола над човешкото поведение и се цени поведенческия подход. Психологията на поведението залива книжния пазар с готови решения за бърз и гарантиран успех и щастие, за справяне с всякакви проблеми.   В голяма степен психологията все още поставя „интелекта над всичко“, но като все по-важен се откроява  емоционалният аспект на личността.

В своята книга „Начин да бъдеш“ Карл Роджърс споделя вижданията си за бъдещето, което според него ни очаква. Той  счита, че преживяваме „трансформационна криза“, която променя не само нас, но и света около нас. Правейки аналогия с китайския език, където думите „криза“ и „възможност“ се записват с един и същи йероглиф, той изразява вярата си  в „огромни възможности“ зад тежката криза, която преживяваме.

Идеите на Карл Роджърс в нашето съвремие

 Според Роджърс ние сме свидетели на събития, „променящи изцяло концепцията ни за човешките възможности, за „реалността“, за начина ни на съществуване и поведение, за нишите ценностни системи“(Роджърс, К, Начин да бъдеш, с. 313).

Нарастващият интерес към всички форми на медитация, все по-големият интерес към интуицията, изменените форми на съзнанието, изследването на биологичната обратна връзка. Изследвания на възможностите на организма да се излекува сам от някои болести и да облекчи симптомите си чрез своя съзнателен и несъзнателен ум, холистичният подход в медицината. Нарастващият интерес към  духовната и трансцеденталната сила на хората, откритията на невронауката,  Роджърс определя като „революционна промяна“, която настъпва в концепцията ни за света. Всичко това той счита, че ще отключи непознат досега потенциал.

Живеем във време, в което разполагаме с технологии позволяващи ни нарастващ брой възможности за пътуване и общуване, разнообразни комуникационни канали. Но все по-често се чувстваме самотни и неразбрани. Множество проучвания показват връзка между технологиите и самотата. Във Великобритания бе назначен „ Министър на самотата“ след като бе установена “епидемия от самота”. Тя се среща най-често сред младите хора на възраст 16-24. Изследванията направени от BBS и благотворителната организация Wellcome установяват, че онези, които имат повече виртуални приятели от реалните, по-често се наричат ​​самотни.

С развитието на изкуствения интелект учените стигнаха до извода, че емпатията е едно от ключовите умения, които отличават човека. Затова е важно да се научим да я използваме и прилагаме във всяка област на нашия живот. Тя ни свързва с други хора, помага ни да разберем какво чувстват и как можем да посрещнем техните нужди.

Всичко това потвърждава тезата на Карл Роджърс, че конгруентност, положително отношение и високата степен на емпатия във взаимоотношенията са възможно най-мощният фактор за постигане на промяна и научаване.

Заключение

Клиент-центрираната терапия на Роджърс поставя акцента върху човека, а не върху проблема. Целта е той да постигне израстване, самоосъзнаване, и независимост от терапевта. С това клиентът се подготвя за преодоляване на бъдещите трудности, с които би могъл да се сблъска по пътя към постигането на най-доброто, на което е способен- като една самоактуализираща се личност.

Карл Роджърс ще остане в историята като един от най-влиятелните психолози на 20 век. Ъой е човек изпреварил времето си и погледнал в бъдещето. Едно позитивно бъдеще, в което можем да създадем условия за израстването на отделната личност като начин да бъдем едно здраво, развиващо се общество.

„Впечатляващия научен прогрес, отвел ни в безкрайността както на космическото пространство, така и на субатомните частици, изглежда, че ще е сигурен път към тоталното разрушение на света ни, освен ако не успеем да постигнем същия прогрес в разбирането и справянето с междуличностните и междугруповите напрежения.“

(Роджърс, К., Израстването на личността, с. 20)

Използвана литература:

1. Шулц, Д., Шулц, С., История на модерната психология, София: Наука и изкуство, 2006, Преводач Людмила Андреева
2. Георгиева, Р., Психотерапията на Карл Роджърс, София: Изток-запад, 2012
3. Роджърс, К.,  Израстването на личността, София: Изток-Запад 2012, Преводач Ива Димитрова
4. Роджърс, К., Начин да бъдеш, София: Изток-Запад, 2015, Преводач Слава Бояджиева   
5. Корсини, Дж., Енциклопедия Психология, Наука и Изкуство,1998
6. https://appen.com/blog/insights-from-oreilly-medias-artificial-intelligence-2018-conference/