Детската агресия

Детската агресия и агресивното поведение може да се изрази чрез словесно заплашване, обиди, нарушаване на дисциплината в час, гняв и негодувания, както и физически агресивни действия спрямо деца, родители, учители. Физическата агресия не се ограничава само до физическия контакт, но може да включва хвърляне, блъскане или унищожаване на предмети, опити за контрол над другите чрез заплахи или насилие.

Най-общо агресията се определя като всяка форма на поведение, възнамеряващо да нарани някого физически или психически.

Агресията при децата се причинява от комбинацията от различни фактори- темпераментова предразположеност, може да има придружаващо неврологично разстройство (като хиперактивност и дефицит на вниманието, аутизъм и други), стрес, липса на знания и подходящи стратегии за справяне или разрешаване на конфликти и лоша регулация на чувствата.

Понякога децата използват агресивното поведение, защото не са успели да се научат да разпознават своите емоции, да се справят с импулсите си или разрешават конфликтни ситуации по социално приемливи начини.

Защо е важно да се справим с детската агресия и агресивно поведение?

Ако сте родител, вероятно сте преминали през периоди на гняв, бурни протести, истерии, викове. Емоционалната регулация е умение, което всички ние усвояваме с израстването, но за някои деца е нужно малко повече време. В ранния етап от развитието си, преди да са развили умения да изразяват себе си се приема за нормално бутане на приятел или хвърляне на предмет. Това не е агресия, освен ако не е част от модел на поведение. Достигне ли детето възраст да разпознава и съобщава чувствата си (6-7г), агресивните прояви трябва да са изключение.

Не трябва да приемаме детското агресивно поведение и детската агресия просто като факт от живота, а трябва да потърсим специализирана помощ. Причината е, че докато детето е малко актовете на агресия имат ограничени щети и шансовете да се изградят по-адаптивни модели са високи. Порасне ли с този модел на поведение има вероятност това да причини сериозни вреди на други хора или имущество, както и да се стигне до правни проблеми.

Независимо от причината за агресивни действия, практиката показва, че възрастните могат да променят тези тенденции. Децата не се раждат агресивни, но тези тенденции се развиват под въздействие на околната среда.  От друга страна всеки от нас може да се държи и агресивно.  Дали ще ни е нужен този модел на поведение зависи от това как възприемаме света, разпознаваме ли емоциите си и какви стратегии за справяне сме изградили.

Причини за агресивното поведение или детската агресия

Всяко дете, както и всеки родител е различно. Но потребностите и мотивите, стоящи в основата на агресивното поведение могат да се обобщят в няколко основни групи:

„Да защитавам/отстоявам себе си!“

„Да дам външен израз на емоционалните си вълнения!“

„Да се справя с чувството за ощетеноост!“

„Да получа обич/внимание чрез агресивно внесени претенции!“

„Да постигна значима цел!“

„Да разтоваря натрупаното напрежение!“

„Да се предпазя от отхвърляне, обида, нараняване!“

„Това знам и само така мога!“

Какво могат да направят родителите за да се справят с детската агресия?

1. Бъдете добър модел за подражание. Децата се научават как да се справят с гнева наблюдавайки родителите си. Избягвайте физическо наказание, като например да удряте детето си или да го блъскате, дърпате за да излезе.

2. Отбелязвайте и награждавайте подходящото им, неагресивно поведение всеки път, когато ги забележите. Децата жадуват за внимание и похвалите ще затвърдят положителното и подходящо поведение, на което се надявате.

3. Съставете поведенчески договор. Кажете на детето си кое поведение е приемливо и кое не. Включете диаграма за проследяване на напредъка към постигането на тези цели и създайте график за награди, когато детето постигне тези цели. Наградите могат да включват лакомство, съвместна игра или посещение на желано от детето място.

4. Учете детето си на подходящо поведение, като асертивност, решаване на проблеми и умения за вземане на решения. Както и умения за разрешаване на конфликти, социални умения и не забравяйте да моделирате тези поведения и умения за самите себе си.

5. Играйте игри, които разглеждат различните перспективи или гледни точки на една ситуация. Агресивните деца често възприемат конфликт там, където го няма. Игрите, в които играете роли на други хора, биха помогнали на ви да разбере какво е било действителното намерение на другата страна.

6. Минимизирайте източниците на стрес и безпокойство за детето си. Те могат да допринесат за агресивното поведение на детето ви.

7. Ако детето ви губи контрол, изглежда, че не проявява състрадание или е жестоко към животните, трябва да потърсите професионална помощ и насоки, за да определите как да помогнете на детето си. Може да се наложи социална емоционална оценка, за да се установи вътрешната причина за агресивното поведение на детето ви.

Когато детето се държи агресивно

Опитвайки се да се справите с детската агресия на детето не забравяйте, че промяната изисква търпение и време. Няма да се случи за една седмица, а ще са нужни малки стъпки и постоянство.

Един от най-добрите начини за справяне с агресивните изблици е да запазите спокойствие, да не повишавате тон. Запазете мълчание, опитвайте се да релаксирате и успокоите дишането си преди да започнете да говорите с детето си. Децата наблюдават родителите си и се учат като им подражават. Детето ще е по-склонно да се успокои, когато Вие успеете да го направите.

Бъдете последователни в своето отношение и границите, които поставят. Така детето ще знае какво да очаква и какви ще са последствията. Ако не са, това обърква детето и може да се опита да ви провокира за да види какъв отговор ще получи.

Когато налагате ограничения и наказания за нежелано поведение, уверете се, че са реалистични и постижими. Не е реалистично да казвате в момент на яд, че няма да получи никога повече любима вещ или няма да се среща с ценен приятел. Не отменяйте казаното веднага щом се успокоите. Хвалете и възнаграждавайте желаното поведение, за да увеличите вероятността то да се повтори.

Една от най-важните и успешни стратегии е да учим говорим с детето за неговите емоции: „Защо се ядоса?“, „Какво те натъжи?, „Усещам, че си ядосан, но какво друго можеш да направиш, без да го удряш?“. Децата се учат да диференцират своите емоции, да вербализират чувствата си, това им дава възможност да се научат да ги управляват и изразява по по-продуктивни начини, което ще намали необходимостта от агресивни действия.

Ако преживявате труден период и/или ситуацията изглежда неуправляема, не се колебайте да потърсите подкрепа от специалист.