Глобални Проблеми на Съвременността

Глобални проблеми свързани с пандемията от коронавирус. Какъв е смисълът на тревожността, която изпитваме?

 „Днес  цяло поколение попада между две епохи, два начина на живот, като вследствие от това губи цялата си способност да разбере самото себе си и няма нито стандарт, нито сигурност, нито дори примирение“

Херман Хесе „Степният вълк“

Избухването на пандемията от коронавирус още веднъж доказа, че в нашия глобален свят проблеми като вирус, търговия, миграция, климатични промени или тероризъм трудно могат да бъдат разрешени в рамките на националните граници.

Ако се опитаме да проникнем под повърхността на тази политическата, икономическа, професионална и семейна  криза, която преживяваме като глобално общество и потърсим психологически причини ще се натъкнем на проблема с тревожността свързана с живота ни след пандемията. Тук е важно да си зададем един въпрос: умственото здраве на човек живот без тревожност ли е? Или е добре да потърсим смисълът, който стои зад тревогата, зад тревожността. Оцеляването ни е възможно само в резултат на конфронтиране с тревожността като система от конструктивни и деструктивни сили.

Смисълът на тревожността

Подобно на треската предизвикана от коронавируса, тревожността е знак за борбата в организма. И именно тази борба която протича в нас като личности и като общество дава възможност да потърсим причините и открием конструктивно решение. Изгубим ли тревогата пред очите на реалността, борбата вече е изгубена.

Днес сме свидетели на неконтролирано ядрено въоръжаване, безконтролно замърсяване и унищожаване на природата, назряващата тежка политическа и икономическа криза. Но съществуват и по-дълбоки, и лични причини за тревожност като объркване в ценностната ни система и приемливите стандарти за съществуване, отчуждението и загубата на смисъл.

Източниците на тревожността могат да се открият в определени базови тенденции в нашата култура. Една от които е съществуването ни в свят където се превъзнасят комерсиални и механистични ценности. Свят, в който дотолкова сме фокусирани върху техническата ефективност и материалната изгода, че личните ни ценности се размиват.

Да погледнем живота преди пандемията. Там прозира една скрита тревожност във вид на компулсивна работа (в стремеж да печелим много пари, да изглеждаме успешни) и трескави усилия да запълним свободното си време с различни дейности. А също непрекъсната нужда да се забавляваме, да избегнем скуката, да не оставаме сами. Добре е да се замислим! От какво се опитваме да избягаме, от какво се боим, какво се страхуваме да видим?!

Пандемията от коронавирус и глобални проблеми

Пандемията от коронавирус само изкара наяве страха ни пред лицето на един объркан свят, икономическата и политическа несигурност, опити да се максимизират печалбите дори пред лицето на опасността и смъртта.

Затворените граници, забраните за пътуване, парализираните вериги за доставки и ограниченията за износ подтикнаха мнозина да се запитат дали самата глобализация може да стане жертва на коронавируса. Всъщност глобализацията вече беше в упадък много преди избухването. Тя достигна своя връх преди световната финансова криза през 2008 г. и оттогава не се възстанови.

Отчаяните политики на управляваните от паника правителства включват хвърляне на много пари в икономиките, които се сринаха в отговор на коронавирусната заплаха. Властите печатат пари, теглят кредити и ги отпускат при изключително ниски лихви на големите корпорации. Правителствените каси заемат огромни суми, за да върнат срутената икономика обратно в това, което би следвало да е „нормалната икономика преди вирусите“. Дори и да успеят, това ще ни върне към система, чиито натрупани уязвимости скоро отново ще се срутят.

Глобалните производствени вериги, които предоставят възможност на корпорациите да увеличат печалбите си, правят всяка държава уязвима пред най-малката криза. А хипермобилността, която ги поддържа, елиминира всеки механизъм за здраве и екологична сигурност. Хищническа връзка с природата, основана на използването на изкопаеми горива и голямото капиталистическо земеделие, със зелените му пустини, разрушава както баланса на основните цикли на земната система (въглерод, вода, азот), така и връзката на хората с човешките същества, биосферата, с мрежата на живота, от която ние сме само част.

Здравеопозване и глобални проблеми

Можем да кажем, че кризата, която преживяваме е на „системата“, криза на капитализма. Вирусите са част от природата, част от нашето съществуване. Важното е да разберем защо се провалихме в опита си да се справим с  една вирусна епидемия.

Какво попречи на здравеопазване и фармация ориентирани към печалбата да защитят общественото здраве? Те разполагат с ресурсите и средствата, но не действат. Фармацевтичната индустрия наблюдава сигналите, идващи от пазара. А те подсказват, че няма как да се направи печалба от подготовката за евентуална катастрофа. Богатството, което вече е загубено поради коронавирус, далеч надхвърля онова, което би струвало да се предотврати при една навременна и адекватна реакция.

От неразработена система на здравеопазване до слаба икономическа стабилност, пандемията разкри скрити нестабилности на нашето общество. Тази болест се оказа също и огледало за националната ни идентичност, разкривайки колко дълбоко вкоренен е индивидуализмът в психиката ни. Докато се мобилизираме да се справим с новия коронавирус, трябва да признаем и още една епидемия- от индивидуализъм – болест, която не може да бъде излекувана със социално дистанциране.

Индивидуализмът

Индивидуализмът проникна чрез американското общество и се разпространи. Американската мечта включва осигуряване само на себе си и семейството си. Според Hofstede Insights САЩ е класирана като най-индивидуалистичната страна.

Въпреки че САЩ наброява само една четвърт от населението на Китай, именно те отчитат и най-много официално съобщени случаи на COVID-19 в света.

Индексите на индивидуализма на Хофстеде за страни с най-висок процент на разпространение на вируса са: Франция (71), Германия (67), Италия (76), Холандия (80), Испания (51), Швейцария (68), Великобритания (89), и САЩ (91).

Нека сравним със страни, които са постигнали по-бърз контрол: Китай (20), Иран(41), Япония (46), Сингапур (20), Южна Корея (18) и Тайван (17), България(30), Русия(39).

В случай на коронавирус казва Аалипур студент в Станфорд, автор на настоящото изследване, колективизмът и безкористното спазване на насоките за обществено здраве съвсем буквално спасяват живота.

Рене Купер от Холандският институт за международни отношения разкрива, че на база опита ни от преживените екзистенциални заплахи като: тероризъм (11 септември), банкова криза, демографски промени (бежанска криза) и климатична криза на 21 век се наблюдава  дългосрочна тенденция все повече да се фокусираме върху сигурността и безопасността на общността.

 Ако така наречените „природни“ бедствия са следствие от климатичната криза, COVID-19 и неговите възможни мутации също са резултат от атаки върху биосферата на Земята. Обезлесяването, влошаването на околната среда и търговският лов на диви животни непрекъснато създават условия за нови заболявания, срещу които няма имунологична резистентност при хората. Ускореното увеличаване на консумацията на месо е неразривно свързано с най-новите вирусни огнища, тъй като месната промишленост включва задържането на огромен брой генетично подобни животни. Той е и основният двигател на обезлесяването и загубата на генетична разнообразие в много части на света. Необходима е дълбока трансформация в нашата система за производство на храни и диета, за да се преодолее тази индустрия на пандемията!

Глобализацията и пандемията от коронавирус; глобални проблеми

Глобализацията доведе до развитие на общ начин на живот и консуматорски навици наричани шеговито културна макдонализация. Културната глобализация също така въздейства върху начина на отразяване в средствата за масова информация, доведе човешките трагедии до нашето внимание и мобилизира съвестта на света в светлината на масивните миграционни потоци. Глобализацията на средствата за масова информация създаде огромни монополи, контролиращи нашите най-важни глобални системи за масова информация, с всички рискове за оказване на влияние и липса на обективност, които може да се появят.

От друга страна глобализацията засили усещането за общност и пример за това е съществуването на дигиталните общности. Тя също така стимулира обмена и постиженията в изкуствата, науката, образованието. Благодарение на глобализацията, междукултурният диалог стана необходим за международна солидарност и за опазване на универсалните човешки права. Не на последно място, глобализацията  позволи развитието на култури на съпротива срещу нея и движения за „различен свят“.

Импулсивно живеем под множество маски в неспирно пътуване и промяна без ясна представа къде е мястото ни и коя е ролята ни. Кризата ни помогна да се избавим от тази заблуда, даде ни време да преосмислим ценностите си под заплаха да изгубим най-близките си. Западното индустриално и технологично общество ни налагат една рационална система, която се базира на печалбата. Капитализмът в настоящата криза за пореден път показа своята неспособност да се справи. 

Важно е да не забравяме, че в подобен период на духовен, морален и психологически вакуум възникна нацизмът. Днес ние имаме опита придобит от множеството горчиви уроци на историята. Това ни поставя пред избор- можем да избегнем сблъсъка с действителността и да продължим да се самозалъгваме, но можем да погледнем на тревожността от създалата се ситуация конструктивно, като мотивация за разрешаване на назрелите проблеми.

Заключение

Човечеството проходи с вярата за автономния разум, с развитието на технологиите навлязохме в ерата на „технологичния разум“, което дълбоко промени структурата на човешкото общество. Какво се случва днес? „“Науката като фабрика“, за нея ни предупреди още Ницше, включва бързо напредване на  техническият разуми, съпроводен от разпад на човешките идеали и ценности.

В едно общество, в което хората са се отчуждили, загубили са религиозните традиции, загубили са вяра и в политическата коректност, всеки води своята битка. Ежедневно сме залети от негативна информация и  новини, пораждащи в нас тревога и склонност към манипулация. Под натиска на огромното количество информация загубихме усета си за знания. Затова с лекота възприемаме всякакви идеи за предстоящи катастрофи, “апокалипсис сега“, края на света оставящи в душите ни нотка неизбежност. Попаднали в „Системата“ изпитваме нуждата да се върнем към действителността. Вирусът подчерта противоречията и злините на цялата капиталистическа система и показва, че единственият начин за решаването им е с друга система, която установява друга връзка между хората и с природата. Днес бъдещето е под въпрос; системата е под въпрос …

Източници:

1. Проф. д. ик. Недялкова, А., Глобални проблеми на съвременността, 2020г
2. Проф. Улф, Ричард, Коронавирус, нефт и капитализъм, occupyikonomika, 14.03.2020,

• Prof. Wolff, DRichard D., Capitalism Can’t Be Repaired – Coronavirus Shows Its Huge Weaknesses, Brave New Europe, 24.04.2020,

https://braveneweurope.com/richard-d-wolff-capitalism-cant-be-repaired-coronavirus-shows-its-huge-weaknesses

• Мей, Р., Смисълът на тревожността, Кънчо Кожухаров, София 2018
• Чомски, Коронавирусът е последният масов провал на неолиберализма, EURACTIV, 30.04.2020,
• AALIPOUR, a., The U.S. has the most COVID-19 cases worldwide. Why? Because we’re selfish, 06.04.2020
• Fourth International, Covid-19, Statement: Let’s build the transition to ecosocialism now!, 16.04.2020

Прочети още: Социална Психология и Социалните Медии